Глен Кук - Надвисналата сянка

Този човек си знаеше работата. Добър беше. Подготовката му и бързата реакция бяха по-ценни от всичко, направено от Господарката или Покорените през тази нощ. Той удържа фронта в критичните минути.

Започна луда битка в мига, когато тварите осъзнаха, че са били отрязани. Атакуваха бързо в опит да достигнат машините. Лейтенанта даде знак на подофицерите си и вкара в действие наличните бойни сили. Налагаше се. Всяка от тези твари, подкрепяна от защитното си сияние, струваше колкото двама наши войници.

Тук-там по някой от куражлиите хвойноградци грабваше паднало оръжие и се втурваше в битката. Повечето платиха тежка цена, но саможертвата им помогна да удържим врага далеч от машините.

За всички беше очевидно, че ако съществата избягат с много тела, каузата ни е изгубена и скоро ще се озовем лице в лице със самия им господар.

Сдвоените топки заструиха над Дуретил и оплискаха мрака с ужасяващи цветове. После Покорените се спуснаха от нощта. Хромия и Шепота запратиха по едно яйце, което захрани огъня, топящ материала на замъка. Хромия отрази няколко атаки от замъка, завъртя се стремително и приземи килима си близо до лазарета ми, където вече гъмжеше от пациенти. Наложи се да се оттегля и да върша работата, за която ми плащаха. Държах обаче отворени чергилата на палатките, за да наблюдавам битката.

Хромия изостави въздушния си кон и тръгна пешком нагоре, въоръжен с дълъг, черен меч, който сияеше зловещо на светлината от горящата крепост. Излъчваше сияние, донякъде напомнящо защитния ореол на тварите от замъка. Но неговото изглеждаше много по-силно, както ни демонстрира, докато си проправяше път през хаоса и ги нападна. Оръжията им не можеха да го докоснат. Вряза се през противниците, сякаш бяха направени от мас. Съществата вече бяха изклали поне петстотин души. По-голямата част от жертвите бяха работници, но Отрядът също бе платил ужасна дан. А и бумтенето на заклинанието им продължи, дори след като Хромия пое фронта. Той можеше да се бие само с по една твар наведнъж и нашите се бореха да задържат врага зает, докато Покореният ги достигне.

Противниците ни отвърнаха с опит да обградят Хромия и дори постигнаха известен успех — петнайсетина-двайсет се стовариха върху него и го приковаха с тежестта на телата си. Лейтенанта временно прехвърли огъня на машините и обсипа тази струпалата се купчина, докато тя не се раздели и Покореният не стъпи отново на крака. След като планът им се провали, група твари се скупчиха и се опитаха да пробият на запад.

Не знам дали планираха да избягат от полесражението или смятаха да заобиколят и да нападнат откъм тила. Дузината, които преминаха, налетяха на Шепота и на истински порой от топящия прах. Наред с всяка твар той 9 9 В повествованието се говори за Шепота и в мъжки, и в женски род. — Б.р. избиваше и по половин дузина работници, но поне спря нападението. Единствено петима от създанията го преживяха. Те пък незабавно се озоваха пред портала към нищото, който издишаше ледения дъх на безкрайността. Ни един не оцеля.

Шепота, междувременно, се мъчеше да набере височина. В небето я преследваше гръмотевична канонада. Тя беше по-добър летец от Перото, но така и не успя да се спаси от ударите. Спусна се тежко и се приземи далеч от крепостта. В самия замък тварите бяха наизлезли с бичове и се мъчеха да гасят огньовете, подпалени от Шепота и Хромия. Голяма част от веществото на постройката беше стопено и тя бе добила доста смешен вид. Нямаше и следа от предишното й мрачно, зловещо благородство. Сега представляваше голяма, тъмна и лъскава буца. Изглеждаше невероятно тварите в нея да са оцелели, но оттам боят продължаваше! Няколко от тях излязоха на рампата и предприеха нещо, което изби черни парцали от пожара на Лейтенанта. Всички твари от склона се затичаха към крепостта, като никоя не забрави да грабне поне по едно тяло.

Ледената врата отново се отвори, дъхът й лъхна върху стълбите. Огньовете угаснаха незабавно. Няколко твари загинаха, превърнати на прах от снарядите на Лейтенанта. Противниците вътре опитаха тактика, от която силно се боях, още от падането на Перото. Те обърнаха гърмящото си заклинание към склона. Ако не беше същото чудо, преследвало групата ни преди няколко дни, то беше негов първи братовчед. Не се вдигаха толкова светкавици и дим, но по склона се появиха големи дупки, по дъното на много от които остана кървава каша.

Всичко ставаше толкова бързо, тъй драматично, че на никого не му остана време да се замисли. Не се съмнявам, че дори Отрядът щеше да побегне, ако акцията беше продължила достатъчно дълго, за да ни остави време за размисъл. В объркването си нашите хора имаха възможност единствено да изпълняват ролите, за които са се подготвяли от пристигането си в Хвойноград. Твърдо защитаваха позициите си и — твърде често — умираха.