Глен Кук - Надвисналата сянка

Доколкото разбирах, срещата ни имаше само една цел. Нападението беше насрочено за призори, на по-следващия ден. Щеше да продължи, докато Черният замък бъде разрушен или изгубим способността си да го нападаме.

— Това чудо е пробойна в дъното на кораба на империята — заяви Господарката. — Трябва да бъде запушена, иначе всички ще потънем!

Тя не искаше и да чуе възраженията на Дука или Харгадон. И двамата вече съжаляваха, че са призовали за помощта й. Дукът сега беше безвластен в собственото си владение, а и спътникът му не бе в по-изгодна позиция. Попечителят подозираше, че напълно ще го изместят от длъжността му, веднага щом заплахата от замъка изчезне. Малцина от Отряда и никой от Покорените не се стремяха да прикрият отвращението си от странната религия на Хвойноград. Аз, тъй като прекарах доста време сред народа, можех да потвърдя, че простолюдието също я приема насериозно, защото я налагат Инквизиторите, Попечителите и неколцина фанатици.

Надявах се Тя да позабави неизбежните промени поне дотолкова, че Отрядът да потегли в друга посока, преди да са започнали. Ако се забъркаш с религията на хората, все едно бъркаш с голи ръце в огъня. Дори да става дума за народ, който вярва насила. Религията е нещо, което рано се запечатва в съзнанието и никога не изчезва напълно. Дори заложеното в нея да преминава далеч отвъд границите на здравия разум.

Утрото на по-следващия ден. Тотална война. Цялостно усилие да се изтрие Черният замък от лицето на земята. Всички сили на Господарката, Покорените, Отряда и Хвойноград щяха да бъдат хвърлени за тази цел, все едно колко време ще отнеме постигането й.

Утрото на по-следващия ден… Но в крайна сметка не стигнахме до изпълнение на плана. Никой не беше споменал на Властелина, че от него се очаква да бездейства.

Той нанесе първия си удар шест часа преди насроченото ни за нападение време. Повечето наши войници и всички цивилни спяха. Патрулираше само Пътешественика, най-слабият сред помощниците на Господарката. Започна се с мехурестото нещо, което прескочи стената и запълни отвора, останал в рампата на Лейтенанта. Поне стотина създания изпълзяха от замъка и я прекосиха.

Пътешественика стоеше нащрек. Беше усетил нещо странно в черната постройка и следеше за неприятности. Спусна се бързо и посипа нападателите с прашеца, който стапяше.

Бам! Бам-бам-бам! Замъкът го удари, както беше ударил и мъртвата му жена. Той се залюля на зиг-заг из въздуха и избегна най-лошото. Макар и отслабени, атаките се стоварваха върху него и целият димящ, той падна с напълно съсипания си килим.

Точно тези гърмежи ме събудиха. Събудиха и целия лагер. Стрелбата по Пътешественика съвпадна със сигналите за тревога и ги заглуши напълно.

Изхвърчах от лазарета и видях тварите от замъка да се спускат по стъпалата на рампата. Пътешественика беше спрял само неколцина от тях. Обгръщаше ги онзи защитен блясък, с който Едноокия се беше срещал веднъж. Разпръснаха се, като тичаха през буря от снаряди, хвърляни от нашите постови. Паднаха още неколцина, но не бяха много. Започнаха да гасят светлините — предполагам, защото очите им са по-добре пригодени към мрака от нашите.

Навсякъде тичаха хора и навличаха пътем дрехите си, докато бързаха към враговете или пък бягаха от тях. Работниците се паникьосаха и сериозно затрудниха реакцията на Отряда. Мнозина бяха убити от нашите, вбесени, че им се пречкат.

Лейтенанта нахлу през хаоса, раздавайки заповеди. Първо подкара батареите си от тежки оръжия, снабди ги със стрелци и ги прицели в стълбите. Прати навсякъде куриери с нареждане всички балисти, катапулти, мангонели и требушети 8 8 Различни по размер обсадни оръжия, повечето — на платформи с колела. Представляват съответно тласкащо рамо с чаша за изстрелване на камъни и запалителни снаряди, гигантски арбалет и разновидности на тези системи. — Б.пр. да бъдат придвижени в позиции за обстрелване рампата. Това ме озадачи само докато първата твар се насочи обратно към замъка с по един труп под всяка мишница. Удари буря от снаряди, разкъса телата на парчета, смаза него самото на каша и едва не го погреба.

Лейтенанта нареди требушетите да хвърлят варели с масло, които се разбиваха в стъпалата и се запалваха от последвалите ги горящи топки. Продължи да обстрелва с масло и огън. Тварите от замъка се страхуваха да минат през пламъците.

Толкова по въпроса, че смятах за ненужно нареденото от Лейтенанта строителство на бойни машини.