Глен Кук - Надвисналата сянка

— О, извинявай, Селкърк! Да, споразумяхме се, но има нещо, което трябва да свърша преди това. Нещо, което трябва да проверя!

— Какво?

— Няма общо с теб, с нас — ние се разбрахме. Ще си донеса нещата още утре и можем да се заемем със законовото уреждане на сделката. Просто в момента имам друга работа!

Той излезе от кръчмата на бегом, несигурен какво трябва да направи или откъде да започне. Дори не беше убеден, че предположението му е разумно. Но знаеше, че случилото се в Хвойноград ще се повтори и в Порт Медовина. При това доста по-бързо, ако тварите сами събираха трупове. Докосна отново амулета си.

Каква ли точно защита му даваше? Притежаваше ли сила или беше просто обещание?! Забърза към стаята си и околните се отнесоха търпеливо към въпросите му, понеже не беше местен. Попита за Гарвана. В града доста се говореше за убийството му. Още повече, че бяха обвинили онзи чуждестранен полицай и то — собствените му хора. Но никой не знаеше подробности. Никой не беше видял смъртта на Гарвана, като изключим Аса. А той бе в Хвойноград и най-вероятно — мъртъв.

Черният отряд сигурно не искаше очевидец със свидетелства срещу тях.

Кестенявия потисна импулса си да се свърже с оцелелите. Нищо чудно да го разкарат от пътя си.

Така че сам трябваше да се оправя.

Мястото, където Гарвана умря, му се струваше подходящо за начало. Кой знаеше къде е точно? Аса, само че не му беше подръка. Кой друг? Вола например?

Вътрешностите му се свиха. Вола символизираше всичко, от което се страхуваше у дома. Дори затворен тук, продължаваше да е определен вид символ. Дали можеше да се срещне с него? И дали той щеше да склони да поговорят?

Намирането на Вола не се оказа проблем. Затворът нямаше накъде да мърда. Но намирането на кураж да се срещне с него даже зад решетките, бе друг въпрос. Само че над града беше надвиснала сянка.

Мъчението изнерви Скубльо. Разяждаше го вина. Взе участие в деяния, след които сам не можеше да се понася. Извърши престъпления, от които нямаше как да се отрече. Но все пак имаше нещо…

— Ти си глупак, Кестеняв! — каза си. — Не се притеснявай за това. Порт Медовина може сам да се погрижи за себе си! Просто се премести в друг град!

Но подтик, по-силен от страха, го убеждаваше, че не може да избяга. И не само от вината — тварта от Черния замък се беше появила в Порт Медовина. Двама души, които имаха работа със замъка, също бяха дошли тук. Нямаше как да е съвпадение. Да речем, че се премести. Какво щеше да спре тварите от поредната им поява, където и да иде? Беше сключил сделка с дявола. Дълбоко в себе си знаеше, че мрежата, в която се е омотал, трябва да бъде разплитана нишка по нишка.

Натика дълбоко в потайните ъгли на съзнанието си всекидневния, плашлив Скубльо и изведе на преден план онзи, който беше тичал по покривите с Крейг и накрая уби мъчителя си.

Не си спомняше с каква точно лъжлива история мина покрай опекуните, но все пак си проправи път към Вола.

Инквизиторът не беше изгубил духа си. Приближи се до решетките с пяна на уста, ругатни и обещания да прати Скубльо на извънредно неприятна смърт.

Кестенявия се възпротиви:

— Въобще няма да накажеш никого, освен може би хлебарките тук! Млъквай и ме изслушай. Забрави кой си и си спомни къде си. Аз съм единствената ти надежда да излезеш оттук!

Скубльо остана изумен. Дали щеше да прояви и половината твърдост, ако не бяха разделящите ги решетки?

Лицето на Вола застина.

— Хайде, давай, говори!

— Не знам колко си чул в затвора, вероятно нищо. Така че ще ти преразкажа набързо. След като ти напусна Хвойноград, се появиха и останалите от Черния отряд. Превзеха града. Дойде и тяхната Господарка, и кой ли не още. Нападнаха Черния замък. По време на боя част от момчетата от Отряда се качили на кораб и избягали от господарите си преди те да им се нахвърлят. Не знам защо.

Вола оценително се взря в него.

— Вярно ли е?

— Поне от онова, което съм чул по улиците.

— Точно копелетата от Черния отряд ме вкараха тук по лъжливо обвинение. Аз само се бих с Гарвана. По дяволите, та той за малко да ме убие!

— Вече е мъртвец! — Скубльо му описа видното от Аса. — Имам чувството, че знам какво и как го е убило. Искам само да разбера къде точно е станало и да се уверя. Кажи ми и аз ще се погрижа да се отървеш!

— Знам само приблизително. Знам къде го догоних и накъде тръгнаха с Аса, след като се измъкнаха. Това би трябвало да те заведе доста близо. Защо искаш да знаеш?

— Мисля, че тварите от замъка са посадили нещо в Гарвана. Нещо като семе. Мисля, че затова умря — като човека, който е донесъл оригиналното семе в Хвойноград.