Глен Кук - Надвисналата сянка

— За какво точно става дума?

— Нали ти обясних. Има хора заземители. Вместо да притежават талант за магия, при тях е обратното — когато са наблизо, магията не действа. И, като се замислиш, това е единственият начин Бялата роза да бъде от полза. Как може глухо и тъпо дете да се превърне в предизвикателство за Господарката или Властелина на тяхна собствена почва? Обзалагам се, че истинската Бяла Роза не е била…

Не знаех. В историческите източници не се разказваше нищо по въпроса за силите й или забележителното им отсъствие.

— Това прави намирането й още по-важно!

Едноокия кимна.

Кеглата изглеждаше озадачен. Лесно е да го озадачи човек, прецених. Така че обясних:

— Ако магиите се обезсилват около нея, трябва да я намерим и да се придържаме наблизо. Тогава Покорените няма да могат да ни наранят.

Едноокия додаде:

— Не забравяй, че те си имат цели армии, които да насъскат по нас!

— Ако ни искат чак толкова много… О, майко!

— Какво?

— Брестака. Ако не са го убили, той знае достатъчно, за да прати по следата ни цялата империя. Ще ни преследват не толкова заради нас, колкото заради това, че ще ги наведем на дирята на Глезанка…

— И какво ще правим?

— Защо всички мен гледате?

— Ти си човекът, който разбира какво става, Знахар!

— О, добре, ами, мисля че… Първо трябва да открием какво се е случило с Гарвана и Глезанка — най-вече с нея. И трябва отново да се доберем до Скубльо и Аса, в случай, че знаят нещо полезно. Трябва да действаме бързо и да се махнем от града, преди Господарката да тръгне по петите ни и без да разстройваме местните. Най-добре да поприказваме с Лейтенанта. Първо ще струпаме всичко на масата, а после ще решим какво точно да предприемем.

Нашият кораб очевидно беше последният, напуснал Хвойноград. Продължавахме да чакаме някой следващ, който да донесе новини, но друг не пристигна. Екипажът на нашия също не ни направи услуга — не преставаше да разпространява нелепости из целия град. Бяхме буквално затрупани от местните любопитковци, от хора, загрижени за роднините си в Хвойноград и от градските управници, притеснени, че групата ни закоравели бежанци може да им докара неприятности. Шекера и Лейтенанта се оправяха с това. Борбата за оцеляване погълна останалите от нас.

Заедно с тримата магьосници, Мускуса, Кеглата и Лихваря, се промъкнахме през тъмния бряг на Порт Медовина късно след полунощ. Трябваше да се пазим от въоръжените полицейски патрули. Избягвахме ги с помощта на магьосниците. Гоблин се оказа особено полезен — притежаваше заклинание, способно да приспива.

— Ето го — прошепна Кеглата, като посочи кораба на Гарвана.

По-рано същия ден се бях опитал да открия как се плащат таксите за кейовото място, но нямах късмет.

Корабът беше прекрасен, голям и с чисто нов вид, който мракът не можеше да прикрие напълно. На борда горяха само обичайните фенери — на кърмата, на носа, на левия и десния борд, както и един, окачен в началото на трапа, където стоеше на вахта самотен, отегчен моряк.

— Едноок?

Магьосникът поклати глава:

— Не мога да определя!

Спогледах се с останалите. Нито Мълчаливия, нито Гоблин бяха забелязали нещо интересно.

— Добре, Гоблин! Свърши си работата! Това ще е тестът за присъствието й, нали?

Той кимна. Ако Глезанка се намираше на борда, заклинанието му нямаше да засегне вахтения.

Сега, когато всички бяха възприели подозренията ми, че Гарвана е жив, аз започнах да ги подлагам на съмнение. Не виждах смисъл още да не е изчезнал със скъпия си кораб колкото се може по-надалеч, вероятно към островите.

Тези острови ме интригуваха. Смятах, че бихме могли да завземем кораба и да потеглим натам. Трябваше ни обаче човек, който да познава пътя. Островите се намираха доста далеч и нямаше установени търговски маршрути. Не можеше да се стигне дотам без външна помощ.

— Добре — промърмори Гоблин. — Вече спинка!

Морякът на квартердека се беше прегърбил на най-близкия попаднал му стол. Беше скръстил ръце на перилото, облегнал чело върху тях.

— Няма я Глезанка… — промърморих.

— Няма я.

— А да има още някой наоколо?

— Не.

— Да вървим тогава. Прикривайте се, движете се бързо, знаете си работата.

Прекосихме кея и се покатерихме по трапа. Морякът се размърда, но Гоблин го докосна и той отново падна като труп. Магьосникът бързо обиколи от носа до кърмата, като по ред провери всички вахтени. Върна се с кимване.