Глен Кук - Надвисналата сянка

— Той видя ли те?

Въпросът ми изненада Кеглата. Очевидно дори не се бе сетил за подобна възможност. В повечето случаи не проявяваше блестящ ум.

— Не мисля…

Влязохме в кръчма, любима на чуждестранните моряци. Клиентите бяха многоезична сбирщина и парцаливи почти като нас. Говореха към дузина езици. Настанихме се на една маса и използвахме речта на Градовете на скъпоценните камъни. Кеглата не говореше добре, но разбираше. Съмнявах се дали някой друг можеше да проследи разговора ни.

— За Гарвана — подех. — Това е главната тема на днешната ни среща, Кегла!

Той ни разказа история, съответстваща доста на тази на Аса, но с някои пропуски, каквито могат да се очакват от човек, който не е бил очевидец.

— Все още ли смяташ, че това е номер? — полюбопитства Едноокия.

— О, да. Просто предчувствие, но съм сигурен. Може би, когато идем да огледаме мястото, ще си променя мнението. Има ли начин да се установи, момчета, дали той е в града?

Те сбраха глави и стигнаха до отрицателен отговор.

— Не и без да разполагаме с нещо, което му е принадлежало, като за начало — обясни Гоблин. — А нямаме такава вещ.

— Кегла! А Глезанка? Ами корабът на Гарвана?

— А?

— Какво е станало с Глезанка след предполагаемата смърт на Гарвана? Какво е станало и с кораба му?

— Не знам нищо за момичето, но корабът е вързан долу на кея.

Спогледахме се. Заявих:

— Трябва да посетим този кораб, дори да се наложи да си проправяме път с бой към борда. Ръкописите, за които ви споменах. Трябва да ги намерим. Аса не успя да ни осветли кой знае колко по въпроса, а те са единственото, което може да разкара Господарката от следата ни.

— Ако е победила Господарката — допълни Едноокия. — Няма да са от голяма полза, ако Властелинът се е измъкнал!

— Хич и не си го помисляй! — Нямах логична причина, но сам се бях убедил, че Господарката е спечелила. Най-вече чрез положително мислене, поне така смятам. — Кегла, ще посетим онзи кораб още тази вечер. Та какво се е случило с Глезанка?

— Нали ти обясних?! Не знам.

— Идеята беше да я следиш!

— Да, ама тя по някакъв начин изчезна.

— Изчезнала ли? Как по-точно?

— Не как, Знахар — поправи ме Едноокия в отговор на яростните знаци на Мълчаливия. — Засега е без значение как. Въпросът е кога.

— Добре. Кога е станало това, Кегла?

— Не знам. Никой не я е виждал от нощта, в която умря Гарвана.

— Бинго! — обади се с тих, изумен гласец Гоблин. — Проклети да са очите ти, Знахар, инстинктът ти беше верен!

— Какво? — попита Кеглата.

— Няма начин тя да изчезне преди това, освен ако не е знаела, че ще се случи нещо.

— Кегла — продължих аз, — претърси ли мястото, където бяха отседнали? Отвътре, имам предвид!

— Аха. Но някой беше влизал там преди мен.

— Какво?!

— Беше прочистено. Попитах съдържателя, но той твърди, че не са се изнасяли. Били платили за още един месец. Така че — според мен — някой е знаел, че са пречукали Гарвана, и е решил да разчисти стаята. Предположих, че е бил Аса. Той изчезна веднага след събитието.

— И какво направи тогава?

— Как какво? Прецених, че вие, момчета, няма да искате Вола обратно в Хвойноград, тъй че му уредих обвинение в убийството на Гарвана. Освен нас имаше и предостатъчно свидетели, които са ги видели да се бият. Достатъчно дори да убедят съда, че е истина това, което твърдим ние.

— Направи ли опит да проследиш Глезанка?

Кеглата нямаше какво да ни каже. Втренчи се в ръцете си. Ние си обменихме раздразнени погледи и Гоблин промърмори:

— Казах на Брестака, че е безумие да го праща!

И според мен беше така. За броени минути открихме поне няколко неясни въпроса, които нашето момче беше пропуснало да си зададе.

— А защо по-точно се притесняваш чак толкова, Знахар? — поиска да знае Кеглата. — Тъй де, на мен лично това ми се струва голяма глупост!

— Виж, Кегла! Харесва ли ти или не, когато Покорените ни нападнаха, ние сменихме страната. Сега сме Белоризковци независимо дали го искаме или не. Те ще ни подгонят. Единственото, което поддържа Бунта, е Бялата роза. Така ли е?

— Ако изобщо има такава.

— О, има. Глезанка е Бялата роза.

— Хайде, стига, Знахар! Тя е глухоняма!

Едноокия отбеляза:

— Да, но и заземява магиите.

— Какво?

— Около нея магиите не действат. Забелязахме го съвсем ясно в Чар. И ако се развива по правилата на вида си, заземяването ще се подобрява с израстването й.

Припомних си, че долових някои странности у Глезанка по време на битката за Чар, но тогава не им обърнах внимание.