Глен Кук - Сребърният клин

— Ти си тоя, дето не ми даде да ги довърша. Ако накрая си платиш за това, не ми се жалвай на мен.

— Стига вече убити и ранени. Искам само да се измъкна от това. — Той се опита да нагласи по-удобно торбата си. — Вече хич не ми пука дори и дали ще успеем да продадем клина. Искам само да се събудя от кошмара.

Покрай тях бяха започнали да се вихрят снежинки. Рибока измърмори, че щели да оставят следи, а после попита:

— Да се сещаш за място, където да можем да се скатаем за малко? Дванайсет часа ни стигат. Двайсет и четири ще е още по-добре. Хромия ще пристигне и вече няма да има нужда да се снишаваме и прокрадваме, защото войниците ще са заети.

Единственото, което хрумна на Смедс, бяха едни отточни канали, изкопани, когато той беше малък, за да се извежда водата от квартала, когато вали. Преди да ги построят, след буря там винаги се образуваха малки блата. Някои от каналите бяха покрити. Навремето си играеха из тях на криеница. Но от десет години не ги беше поглеждал. Обществената собственост, която не интересуваше богатите и властниците, имаше навика да умира от занемареност.

Не беше място, в което би останал и за малко. Щеше да е студено, влажно и пълно с плъхове, а в днешно време най-вероятно и с човеци-вредители. Но не се сещаше къде другаде биха могли да се скрият дори за час.

— Като бях малък, ние…

— Не ми го обяснявай. Ако не знам, никому няма да мога да кажа. Измисли само откъде според теб хубаво ще ме виждаш, без нито аз, нито някой, който ме следи, да наблюдава теб.

Смедс се замисли и спомена едно място, което знаеше със сигурност, защото докато беше каторжник, минаваха оттам всяка сутрин и всяка вечер. Той го описа и попита:

— Какво ще правим?

— Ще пробвам дали не можем да се разберем с Изгнание.

— Стига бе, човек! Той ще те накълца на парченца!

— Може и така да направи — призна Рибока. — Но и без това знаем, че и някой друг много скоро ще я свърши тая. Той единствен досега предложи наистина сериозна сделка.

— Според мен, ако можех да избирам, по-скоро бих дал тая проклетия на Бунтовниците. Имперските власти и без нея са си гадни.

Рибока изсумтя.

— Може и така да е. Само че те не са готови да платят. Искат да го направиш от любов. Само че аз съм твърде стара и обръгнала курва и като се бъхтя, искам да ми плащат.

— За такива като нас май няма значение кой дърпа конците — рече Смедс. — Който и да е, той ще се опита да ни прецака.

Небесата се бяха продънили и сипеха сняг толкова усърдно, че той се превърна в техен съюзник.

Рибока започна да обяснява на Смедс какво се иска от него.

Бандата изскочи от виелицата.

— Изгубихме ги — изръмжа Гарвана.

— Ти нали успя да проследиш Гребеца в снежна буря в Розоград? — попитах го аз.

— Обстоятелствата бяха други. — Вече изглеждаше съвсем вбесен заради онова, което си мислеше, че е видял, когато нахлу в конюшнята. Все едно можехме да направим нещо такива накълцани.

Глезанка им нареди да млъкнат и изясни, че умът й е поработил доста, защото им каза какво ще направим, ако онези кажат на сивчовците къде да ни намерят пак. Почти й беше жал за двамата крадци.

Понякога прекаляваше със съпричастието. Аз не изпитвам нищо подобно към хора, които ме наръгват с ножове.

Вълненията започнаха няколко часа по-късно, когато двама от нашите шпиони дребосъци от храма пристигнаха на бегом, за да ни съобщят, че някакъв, който напомнял крадеца, дето ме наръга, се отбил при Изгнание да види дали няма да се разберат. В знак на добра воля той му казал къде може да ни намери, както и генерал Лудата факла. Освен това казал на Изгнание, че щабът му е така претъпкан с шпиони, че и да кихне не може, без някое създание от Равнината да докладва за това.

Което означаваше, че там се е вдигнала голяма суматоха. Групичка наши малки съюзници не бе успяла да получи вестта навреме и да се измъкне. Воала и Паяжината повели отрядите на унищожителите. Междувременно събирали потеря, за да ни погнат. Бяха се досетили, че ние ще разберем за нея, но разчитаха да ни хванат в движение, докато сме в града, който бе вдигнат по тревога.

Според мен малко прекаляваха с оптимизма, като се има предвид каква добра работа вършеха Боманц и Мълчаливия досега, като ни прикриваха. Но Изгнание сигурно не знаеше, че разполагаме с такива ресурси. Със сигурност поне за Боманц. Според мен голямата паника щеше да го връхлети, като почнеше да се чуди какви ресурси би могла да изтегли Глезанка от Равнината.