Глен Кук - Сребърният клин

— Да. Как така играете толкова честно?

— Открих, че честността и почтеността в дългосрочен план вършат повече работа. Втората третина е в чувала. Имаш ли нещо за мен?

— В градската стена. Сто осемдесет и две крачки източно от Северната порта, под двайсет и шестата амбразура, под хоросана зад каменния блок с вдлъбнатината, в която е закрепена подпората на гредореда.

— Ясно. Благодаря. Приятен ден.

Смедс вдигна чувала и бързо-бързо се изнесе оттам.

— Добре ли мина? — попита Рибока.

— Да. А сега какво?

— Отивам с него да видя дали си казал истината. Ако е така, той ми дава последната трета. Иначе ме убива и тръгва да те търси.

— Мамка му. Защо да не се изнижем? Сигурно това, което вече получихме, ще ни стигне.

— Той игра честно. Според мен ще е умно и ние така да му отвърнем. Доста време още няма да можем да напуснем Веслоград. Хубаво ще е да знаем, че има някой, който няма да ни преследва. Връщай се в скривалището си. Аз отивам пак на моста.

— Дадено.

Смедс тъкмо щеше да се шмугне обратно в канавката, когато из целия град рогове затръбиха тревога.

Хромия бе дошъл.

Гарвана превъртя — смяташе да отмъкне клина, което щеше да е мощен ритник по вратата на Глезанка. На този човек умът нещо започваше да се размътва. Не каза никому освен на Брат Мечок Торква, когото придума да отиде с него.

Започна добре. Не се натъкнаха на никакви сиви патрули. Щом стигнаха сърцето на града, и ето ти го Изгнание с някакъв по-възрастен мъж, сякаш го бяха изчислили да се появят точно в най-удобния за Гарвана момент. Последваха ги.

Изгнание и спътникът му се спряха на мостчето над един отводнителен канал и се облегнаха на перилата. Гарвана и Торквата ги наблюдаваха отдалече. Около канавката не беше застроено и не можеха да се приближат толкова, колкото му се искаше на Гарвана.

— Какво правят, по дяволите? — попита Торквата.

— Чакат, изглежда.

По-възрастният се размърда, тръгна нанякъде и изчезна сред постройките отвъд канавката. Пет минути по-късно на моста се качи друг мъж, поговори малко с Изгнание и си тръгна с един чувал.

— Край — рече Торквата. — Време е да се наведем и да си цункаме гъзовете за сбогом.

— Още не го е докопал — изръмжа Гарвана. — Ще го проследим да видим какво ще стане. Виж. — Възрастният се връщаше при Изгнание.

Постояха там.

— Погледни! — посочи Гарвана.

Прикритието, от което наблюдаваха, беше десетина стъпки по-високо от моста. Тъкмо колкото да се видят главата и раменете на мъж, вървящ през снега северно от моста, зад една могила, която го скриваше от погледите на двамината на моста. Носеше два сини чувала.

Рогове затръбиха тревога и изкормиха тишината.

Мъжете на моста тръгнаха.

— По-добре да се връщаме… — обади се Торквата.

— Чакай! — Очите на Гарвана блеснаха злобно. — Изгнание ще е зает с Хромия. Ще накараме онзи да ни каже къде е клина — може би ще успеем да се доберем първи до него.

Смедс се върна в отправната си точка, напъха двата чувала в скривалището при торбата си и остави само две войнишки одеяла, едно дебело палто, нож, храна и бутилка ракия. Наяде се до пръсване, сгря си жилите и се заслуша в тръбенето на роговете. Направо бяха побеснели.

Някакъв шум надолу в канавката го стресна. Той се вслуша и реши, че идва някъде откъм трупа, но го издава нещо много по-голямо от плъх.

Надигна се внимателно, напълни джобовете на палтото с храна, метна одеялата върху съкровището и… замръзна на място.

На близкия вход на канавката се очертаваше силуетът на мъж. Един от онези Бунтовници. Рибока излезе прав. Тия копелета просто нямаше да ги оставят на мира.

Мъжът влезе.

Смедс се пъхна в дупката при плячката си. Скривалището беше тясно и твърде жалко, но той разчиташе на това, че зрението на мъжа доста дълго щеше да се приспособява към тъмното.

Точно така излезе.

Когато стигна до Смедс, мъжът продължаваше да се движи неуверено. Смедс се пресегна и му преряза гърлото.

Мъжът изпищя като ранен заек и се замята. Смедс скочи долу и отиде на входа на канавката. Не обръщаше внимание на шума от нечии стъпките, препъващи се подире му. Надникна в ослепителната светлина навън и присви очи. Движеше се предпазливо и беше готов за всичко. И остана сам.

Тук брегът на канавката бе почти отвесен, облицован с камък, висок дванайсет стъпки и заледен тук-там. В канавката бяха навели цели преспи сняг. Той запробива пъртина.

Сърдит рев от вътрешността на канавката го накара да внимава още повече, като се захваща и стъпва, докато се катери.