Глен Кук - Сребърният клин

— Какво ще правиш след работа, сладурче?

Тя ме отряза. Сигурно не бях достатъчно добър за нея. Карай да върви, и без това изглеждаше твърде стара за мен.

Докато тя и Изгнание обсъждаха тактиката, над нас надвисна сянка и покри всички ни. Погледнах външния свят. Хромия се подготвяше да пробва нещо. Черните конници бяха слезли от ездитните си животни, които не се виждаха никъде. Псето Жабоубиец също бе сред изчезналите. Конниците се приближаваха. Забелязах, че говорещите камъни, ходещите дървета и кентаврите вървяха подире им.

Хромия атакува стената, а около него се образуваше черен облак. Отново всичко се развилия. Това обаче никак не го притесни. Той скочи и изрита стената — и проби дупка, около петдесет стъпки широка. Изгнание се включи в купона и го засипа по някакъв начин с безкраен огнен порой.

Огънят не бе допаднал особено на Хромия при последната ни среща. Сега нямаше нищо против него, само дето му пречеше да гледа напред. Искаше да събори стената там, където стояхме. Изрита я още два пъти — по веднъж от двете ни страни, после отстъпи назад, за да обмисли следващия си ход. Изгнание се отказа от пламъците. Не бяха постигнали кой знае какво.

Нощната стража вече се бе заловила да зазижда дупките.

Знаех какво бих предприел сега, ако бях на мястото на Хромия. Щях да скоча през някой от отворите и да заизбивам най-големите си врагове.

Той се оказа не по-глупав от мен и се сети за същото.

Снегът навън бе доста изпотъпкан и разтопен, но докато решаваше през кой отвор да нападне, той бе застанал върху една девствена пряспа. Петдесетина слузести зелени пипала се стрелнаха от нея, увиха се около него и започнаха да го дърпат всяко в свойта посока. Снегът наоколо изригна. Цяло стадо чудовища се скупчи върху Хромия. Псето Жабоубиец захапа главата му и се опита да я откъсне. Някакъв друг звяр натика копито в устата му, за да не крещи. Ездачите на чудовищата се втурнаха към суматохата.

Изгнание и близначките не й обръщаха никакво внимание. Бяха се втренчили в града и изпълняваха съгласувани, сложни примамливи жестове. Нещо, прилично на птиче ято, излетя от дълбините на Веслоград и полетя към нас. По-отблизо видях, че изобщо не са птици, а куп цепеници.

Ятото кацна отвъд стената и се подреди в монументална клада. Да не смятаха да пекат Хромия? Вече бяха опитали с огън.

Не.

След цепениците върху кладата кацна гигантско клокочещо гърне. Подире му долетя грамаден капак, който увисна в очакване във въздуха.

Долу черните конници се включиха в забавата. Всичко и всички се опитваха да накълцат или пък да разкъсат Хромия.

— Да имаш малко лук, че да го турим вътре? — попитах аз Торквата.

— Карай все в този дух! — възкликна генерал Лудата факла и щом я погледнах, ми намигна.

Дух ли? Никакъв дух не ми беше останал. Тази битка изобщо не беше моя, като се замисля. А бедрото ми тръпнеше толкова зле, че очаквах всеки миг да се откъсне и да падне.

Хромия отхапа копитото на чудовището, завряно в устата му, изплю го и нададе вой, сякаш виеше световната смърт. Разхвърчаха се тела и парчета. Само Псето Жабоубиец остана вкопчено в него. Двамата с Хромия се затъркаляха, ръмжаха и виеха, докато другите се опитваха да се включат отново в борбата.

Изгнание прецени загубите и ме погледна:

— Много е силен за нас. И без това не таяхме особена надежда. Вие ще се включите ли?

— Иска помощ — направих аз знак на Глезанка.

Тя кимна, без да отделя поглед от ставащото. За миг ми се стори, че няма да му отговори. После тя извърши сложна серия от жестове с ръце. Орелът излетя от рамото й и полетя нагоре, пляскайки с криле.

Разбрах какво искаше да каже Изгнание с това, че Хромия бил много силен. Едно от чудовищата пробва пак номера с копитото в устата, за да му попречи да изговаря заклинания. Псето Жабоубиец висеше на гърба му, вкопчено и с четирите си крайника, с челюсти, все така сключени около главата на Хромия, която почти бе успяло да извърти с лице към гърба. Но останалите не можеха да приклещят крайниците му и той с тях продължаваше да сее унищожение.

Сянката на вятърния кит ставаше все по-плътна и по-плътна. Той се спускаше надолу. Вече го подушвах.

Той пусна пипалата си в мелето и сграбчи Хромия, без изобщо да внимава да не повлече и другиго или нещо заедно с него. Сред това меле бяха Псето Жабоубиец, още няколко чудовища и един-двама човеци, твърде смачкани, че да пищят. Вятърният кит е способен да прекърши петстотингодишен кралски дъб. Хромия — не. Вятърният кит разкъса цялата бъркотия на ситни парченца и я пусна в огромното гърне.