Глен Кук: Сребърният клин

Здесь есть возможность читать онлайн «Глен Кук: Сребърният клин» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 2005, категория: Фэнтези / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Глен Кук Сребърният клин
  • Название:
    Сребърният клин
  • Автор:
  • Издательство:
    Лира Принт
  • Жанр:
    Фэнтези / на болгарском языке
  • Год:
    2005
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    3 / 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в избранное
  • Ваша оценка:
    • 60
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5

Сребърният клин: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сребърният клин»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В тази книга е описана паралелната история на Гарвана и Глезанка, отцепили се от Черния отряд, докато събратята им се движат на юг в търсене на изгубената си история. Сребърният клин е забит в ствола на фиданката на Старото Бащинско дърво. Той съдържа есенцията на умопомрачителното зло на Десетте, Които Били Покорени — Властелина. Сразен от Господарката и изхвърлен от този свят, всичко, което останало от него, е прокрадваща се злина. Но гробището, някога представлявало Могилните земи, пази повече тайни, отколкото мъртъвци. Всички, които биха искали да притежават мощта на Властелина, са привлечени от клина. Безразсъдно смела група крадци са първите, които се докопват до него, и хищният и злостен Хром се завръща в един неподозиращ свят. Силите се струпват, двете страни настъпват и смъртните мъже може само да загинат, докато Господарят на мрака воюва за владичество.

Глен Кук: другие книги автора


Кто написал Сребърният клин? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Сребърният клин — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сребърният клин», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Глен Кук

Сребърният клин

(книга 4 от "Черният отряд")

I

Този дневник се води по идея на Гарвана, но имам предчувствието, че ако някога го прочете, той не би се гордял с него. Защото смятам в повечето случаи да разказвам истината, макар че той е най-добрият ми приятел.

Ще ми говорите вие за колоси с глинени крака! Неговите са от глина чак до кръста! Но иначе е свястно момче — нищо, че е луд и постоянно го избива на убийства и самоубийства. Реши ли Гарвана, че ти е приятел, сдобиваш се с приятел за цял живот — стиснал нож и в трите си ръце.

Аз се казвам Чудака, Филодендрон Чудака, за което трябва да благодаря на мамичка. Но на Гарвана никога не съм го признавал. Тъкмо затова станах войник — за да се махна от тия картофчовци, дето като нищо ще лепнат подобно име на едно детенце. При последното преброяване имах седем сестри и четирима братя, и всичките до един кръстени на цветя, пусто да остане.

Ако едно момиче се казва Ирис или Роза — хайде, иди-дойди. Ама един от братята е Теменужко, друг пък — Петуния. Що за хора са тия, дето се отнасят с децата си така? Че свършиха ли се хубавите имена като Разбойника и Ханджара?

Картофчовци с картофчовци!

Хора, които цял живот се бъхтят от зори до здрач да копат картофите, зелето, лука, пащърнака, цвеклото. Ряпата. Как я мразя тая ряпа! И на свине не бих я давал! При първата възможност да се измъкна, аз се записах войник.

Опитаха се да ми попречат — баща ми, заедно с чичовците, братята и братовчедите. Ама не стана. Още не мога да се начудя как онзи, дъртият сержант, успя такъв страшен вид да си докара, че цялата рода даде на заден.

Точно такъв исках да стана и аз като порасна. Ей тъй, както си стоя, така да плаша хората, че да им се подкосяват краката. Но това май трябва да си го имаш вродено.

Гарвана го умее. Само като погледне някой, дето се опитва да се бъзика с него, и онзи става бял като платно.

И така, станах войник. Минах обучението и се хванах с войниклъка — понякога с Перото и Пътешественика, друг път с Шепота, най-вече тук, по, северните краища. И разбрах, че това войниклъкът не било както си го мислех аз. Разбрах, че ми лежи на сърцето горе-долу толкова, колкото и копането на картофите. Обаче си ме биваше в занаята, макар че всеки път, когато тръгнеха да ме повишават в сержант, аз все гледах нещо да се издъня. Накрая ме пратиха при Стражите на Могилните земи. Което уж било голяма чест, ама аз така и не повярвах.

Тъкмо там срещнах Гарвана. Само че тогава му викаха Гаргата. По онова време не знаех, че е шпионин на Бялата роза. И никой друг не знаеше, разбира се — иначе нямаше да е жив. Беше един такъв мълчалив, сакат старец, който разправяше, че бил във войската на Хромия, но след като му осакатили крака, трябвало да се махне оттам. Подслон му беше една запустяла къща, която сам бе постегнал. Изкарваше си прехраната, като вършеше разни неща вместо войниците, дето ги мързеше да ги сторят сами. Стражите вземаха добри пари, но Могилните земи се простираха на стотици мили навътре във Великата гора и те нямаше за какво да ги харчат, освен за пиячка. На Гаргата му се отваряше сума ти работа — лъскаше ботуши, миеше подове, тимареше коне. Идваше да чисти канцеларията на полковника, а после сядаше да играе с него шах. Тъкмо там и го видях за първи път.

Още от самото начало надуших, че нещо намирисва. Не че се усетих за Бялата роза, но на него си му личеше, че не е избягало селянче като мен или пък градско чедо на бордеите, записало се във войската от нямане какво да прави. Той притежаваше някакво лустро и когато поиска, го показваше. Имаше образование. Говореше към пет-шест езика, можеше да чете и се случваше да го чуя да говори със стареца за неща, които хабер си нямах дори какво значат.

Та ето какво ми хрумна — ще взема да се сдружа с него, та да ме научи на четмо и писмо.

Нали се сещате, пак същата стара история. Ще се махна от село, ще стана войник, ще ми се случват какви ли не приключения и изобщо, живот ще си живея. А като се науча да чета и пиша, ще се махна от войската, ще зарежа приключенията и да видиш тогава живот!

Да, бе.

Не знам дали с всички е така. Не съм от тия, дето ще тръгнат да разпитват хората за подобни работи. Но познавам себе си достатъчно, за да знам, че нищо няма да излезе така, както го искам, и никога от нищо няма да съм доволен. Толкоз съм честолюбив, че живея тук в една стаичка с един пияница, ненадминат в умението си да си издрайфа червата, след като е излокал към три галона от най-евтиното попаднало му вино.

Читать дальше

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сребърният клин»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сребърният клин» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Тери Пратчет: Подвижни образи
Подвижни образи
Тери Пратчет
Алис Сиболд: Очи от рая
Очи от рая
Алис Сиболд
Тахере Мафи: Възпламени ме
Възпламени ме
Тахере Мафи
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Дейвид Фарланд
Глен Кук: Бялата роза
Бялата роза
Глен Кук
Отзывы о книге «Сребърният клин»

Обсуждение, отзывы о книге «Сребърният клин» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.