• Пожаловаться

Глен Кук: Сребърният клин

Здесь есть возможность читать онлайн «Глен Кук: Сребърният клин» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 2005, категория: Фэнтези / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Глен Кук Сребърният клин

Сребърният клин: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сребърният клин»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

В тази книга е описана паралелната история на Гарвана и Глезанка, отцепили се от Черния отряд, докато събратята им се движат на юг в търсене на изгубената си история. Сребърният клин е забит в ствола на фиданката на Старото Бащинско дърво. Той съдържа есенцията на умопомрачителното зло на Десетте, Които Били Покорени — Властелина. Сразен от Господарката и изхвърлен от този свят, всичко, което останало от него, е прокрадваща се злина. Но гробището, някога представлявало Могилните земи, пази повече тайни, отколкото мъртъвци. Всички, които биха искали да притежават мощта на Властелина, са привлечени от клина. Безразсъдно смела група крадци са първите, които се докопват до него, и хищният и злостен Хром се завръща в един неподозиращ свят. Силите се струпват, двете страни настъпват и смъртните мъже може само да загинат, докато Господарят на мрака воюва за владичество.

Глен Кук: другие книги автора


Кто написал Сребърният клин? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Сребърният клин — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сребърният клин», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

III

Всяка нощ, когато луната грееше достатъчно силно, една твар, безшумна като куца сянка, се измъкваше от северния край на Великата гора в окованата пустош, наречена Могилните земи. Мястото бе пропито със зловонието на разложена плът. Камари от трупове гниеха в плитки гробове.

Накуцвайки на три крака, тварта обикаляше предпазливо все още неразложения труп на един дракон и приклякаше в ямата, която така търпеливо копаеше нощ след нощ с една-единствена лапа. Докато сновеше, често-често поглеждаше към руините на града и военното подразделение на стотина метра в западна посока.

Гарнизонът бе създаден, за да варди Могилните земи от злонамерени натрапници и да следи за признаци дали старото тъмно зло в земните недра не се е размърдало. Сега причините вече ги нямаше. Битката, в която копаещият звяр бе окуцял, а драконът — загинал, в която градът и крепостта бяха разрушени, бе сложила край на нуждата от военна охрана.

Само дето на никой властник не му хрумна да назначи оцелелите Стражи на друга служба. Някои от тях останаха тук, защото не знаеха къде да отидат и какво да правят.

Тези мъже бяха заклети врагове на звяра.

Ако беше здраво, създанието изобщо нямаше да го е грижа за това. Лесно можеше да се разправи с тях. Здраво, то можеше да излезе насреща на цяла рота войници. Сакато и с десетина недозарасли рани по себе си, които все още го боляха, то не би могло дори да надбяга човек, а камо ли да надвие стражите, преди да хукне подир бързоногия вестоносец, когото те със сигурност щяха да изпратят при господарите си, откриеха ли съществуването му.

Тези господари бяха свирепи и кръвожадни и звярът не би могъл да им излезе насреща, дори да бе в цветущо здраве.

Господарят му вече не можеше да го закриля. Господарят му бе накълцан на парчета, а парчетата ги изгориха. Душата на господаря бе заключена в сребърния клин, с който пронизаха черепа му.

По външност звярът наподобяваше куче, но размерите му бяха непостоянни. По природа той бе многолик. Понякога изглеждаше колкото голямо куче, друг път израстваше колкото слон. Най-добре му беше да е два пъти по-голям от боен кон. Във великата битка той бе погубил много врагове на господаря си, преди могъщите магии да го прогонят от бойното поле.

Той се връщаше отново и отново — въпреки страха да не го разкрият, болката от раните и тъгата си. Понякога изкопаното от него се срутваше, друг път дупката се изпълваше с дъждовна вода. Но той неизбежно бе нащрек — единствен верен страж, останал след победителите.

Сред костите самотно стърчеше една млада фиданка. Тя бе почти безсмъртна и далеч по-могъща от нощния потайник. Тя беше дете на бог. Всяка нощ дръвчето се събуждаше от присъствието на копаещия и откликваше неизменно и яростно.

Син ореол грейваше около клоните му. Бледи мълнии се устремяваха към изчадието. Мълниите бяха безшумни, без гръм и трясък, а само с пращене, ала шибаха звяра като пръчката на сърдит възрастен по гърба на дете.

Звярът оставаше невредим, но го измъчваше неописуема болка, която той не понасяше. И всеки път побягваше, за да очаква следващата нощ и миговете преди детето на бога да се събуди.

Работата му напредваше бавно.

IV

Глезанка остави Гарвана назад. Яхнала коня, тя се отдалечаваше заедно с Мълчаливия и с още няколко души — всичко, което бе останало от Черния отряд, гвардия от наемници, която вече не съществуваше. Много, много отдавна те били на страната на Господарката, но една случка ги ядосала и те минали в защита на Бунта. Дълго време въстаническата армия се състояла почти единствено от тях.

Гарвана ги гледаше как навлизат в гората. Виждах го, че му се иска да се тръшне и да се разреве като бебе — сигурно защото така и не разбираше защо тя го заряза. Но се удържаше.

Иначе той беше най-коравото и калено копеле, което някога съм виждал — и то невинаги за добро. Когато открих, че той не е Гаргата, а Гарвана, направо щях да оцапам гащите. Преди много време имало един Гарван, който върлувал с Черния отряд, и по-лоши от тях нямало. Прекарал с тях горе-долу една година и после дезертирал, но за това време си създал голямо име. И това бе същият този човек.

— Ще им отпуснем два-три часа, та да не изглежда, все едно ги преследваме — рече той. — А после и ние се измитаме оттук.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сребърният клин»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сребърният клин» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Тери Пратчет: Подвижни образи
Подвижни образи
Тери Пратчет
Алис Сиболд: Очи от рая
Очи от рая
Алис Сиболд
Тахере Мафи: Възпламени ме
Възпламени ме
Тахере Мафи
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Дейвид Фарланд
Глен Кук: Бялата роза
Бялата роза
Глен Кук
Отзывы о книге «Сребърният клин»

Обсуждение, отзывы о книге «Сребърният клин» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.