Глен Кук: Сребърният клин

Както и да е, хванах Гарвана да ме учи и накрая си станахме дружки, макар той да си падаше смахнат. И това никак не ми помогна, когато връхлетя лайняната буря и той излезе шпионин. За мой късмет на моите и неговите началници се налагаше да се обединят, за да озаптят онова подземно страшилище, дето на нас, стражите, ни плащаха такива луди пари да го вардим.

Тогава разбрах, че в действителност той бил Гарвана — онзи, който предвождал Черния отряд и отнел Бялата роза от Хромия, когато била още малко момиченце, укривал я и я възпитавал, докато стане готова да поеме съдбата си.

Мислех го за мъртъв. Както и всички останали, и от двете страни. И най-вече Бялата роза, която го бе обичала, и то не като баща или брат. Тъкмо заради това той се престорил на мъртвец и избягал. Понятие си нямал какво е да си имаш някого — някой, който те обича. Да бяга — това било единственото, което умеел.

Само че и той бил влюбен в нея и можел да покаже любовта си единствено като се превърне в Гаргата и стане неин шпионин с надеждата, че ще успее да открие някое мощно оръжие, което тя да използва в решителния си сблъсък с Господарката — иначе казано, с моята голяма началничка.

И какво става? Съдбата си пъха бъркалката, забърква всичко, оглеждаме се и що да видим? Властелина, старото чудовище, погребано в Могилните земи, най-черното зло, което някога този свят е познал, се е събудил и се мъчи да се измъкне навън, и можем да го спрем единствено ако всички зарежат старите си крамоли и се обединят. И така, Господарката пристигна в Могилните земи с нейните грозни като смъртта рицари, а Бялата роза — с Черния отряд. И почна да става интересно.

А този проклет глупак, Гарвана, се моткаше сред всичкото това и си въобразяваше, че може да отиде при Глезанка ей така, като че никога не я е зарязвал и сума ти години не я е заблуждавал, че е мъртъв.

Глупакът му с глупак. Дори и аз разбирам от магия повече, отколкото той някога ще разбира от жени!

И така, те оставиха древното страшилище да излезе изпод земята и му се нахвърлиха. То беше толкова огромно и черно, че не успяха да убият духа му, а само плътта — и я изгориха, разпръснаха пепелта и заточиха душата му в един сребърен клин. Забиха клина в ствола на една фиданка, която била син на някакъв бог и щяла да живее вечно и да го обраства, та той никога повече да не причинява скърби и неволи. А после си отидоха — всички. Дори и Глезанка, заедно с някакъв мъж на име Мълчаливия.

На тръгване очите й бяха насълзени. Чувствата й към Гарвана не бяха увехнали съвсем. Но тя никога нямаше да му го признае и да му позволи отново да постъпи така с нея.

А той стоеше и я гледаше как се отдалечава, изгубил и ума, и дума. И не проумяваше защо тя му го причинява.

Глупакът му с глупак!

Странна работа, как никой друг не се досети веднага. Но може би хората бяха твърде заети със случилото се между Господарката и Бялата роза и се чудеха какво ли означава то за империята и за въстанието. Отначало сякаш половината свят бе хукнал да плячкосва. Всеки, когото това го влечеше, си правеше сметките и се ослушваше дали ако се пробва, няма да го превърнат в евнух.

Та, първият опит за кражба на сребърния клин се падна на едни нищо и никакви кокошкари от северните квартали на Веслоград.

От Могилните все още пристигаха единствено слухове, които хората си шептяха из кенефите, когато Тули Стал затропа на вратата на стаята, в която бе отседнал братовчед му Смедс Стал.

Стаята на Смедс бе обзаведена единствено с хлебарки и кал, половин дузина крадени мухлясали одеяла и цяла камара празни глинени кани от вино, които той така и не бе успял да върне. В „Трън и корона“ го караха да оставя пари за тях и той ги наричаше „Жизненоважните ми спестявания“. Ако закъсаше здравата, винаги можеше да върне осем празни срещу едно пълно.

Тули каза, че това било много тъпо. Когато Смедс го хванеха бесните, той разхвърляше каквото му падне, и така спестяванията му отиваха нахалос.

Чирепите също никой не ги събираше — само биваха изритвани към стената и там се превръщаха в прашна пустош.

Когато Тули му се натресе, Смедс реши, че братовчед му се е надул, защото го раздаваше голям паралия. Две омъжени жени го обсипваха с подаръци, задето им помагал в домакинството в отсъствие на благоверния. Живееше с една вдовичка, която щеше да разкара веднага щом той си намереше някоя друга женица да го приюти. И смяташе, че щом е преуспял, това му дава право да раздава наляво и надясно съвети.