Глен Кук - Сребърният клин

Долу някой започна да крещи на Смедс. Смедс не отговори. Друг им каза да не викат, че съседите щели да си помислят, че тук има болни от холера.

Рибока се приближи още повече.

— Капрал! — прошепна той, скрит зад една бала сено. Войникът подскочи, после изсумтя. Лудата факла се огледа откъде идва шепотът. С нейния късмет той можеше и да е призрак. — Искате ли да се измъкнете оттук?

Пак сумтене — потвърдително.

— Ще ви помолят да видите един човек и да кажете кой е. Отговорете им, че се казва Кен някой си. Ако не отстъпите, когато пак ви доведат тук, ще сте се отървали. Пречупите ли се — сбогом, генерал.

Мъжът погледна командирката си. Тя кимна — „направи го“.

Рибока пропълзя сред сеното, скри се там и зачака. Вече всичко беше подредил в ума си.

Гарвана и Боманц се заяждаха с бившия ми съквартирант по палатка Кен, дърлеха се и помежду си. Той седеше на стола — имахме само един — в пълно мълчание. Изглеждаше много ядосан и така се беше заинатил, че и с горещ остен да го бодяха, нямаше и да гъкне. Само ги гледаше, като че се канеше след минутка да им пререже гърлата. Отказа дори да яде.

Аз обаче — не. Стоях и се тъпчех, и се чудех какво, по дяволите, става, защото никой не си правеше труда да ми го обясни.

Глезанка тропна и привлече вниманието на всички, после нареди със знаци:

— Доведете войника.

Сега пък какво?

Гарвана и Мълчаливия се качиха в плевника. След малко доведоха един от Нощната стража — със запушена уста, а по това как си търкаше китките се познаваше, че доскоро е бил и вързан. Приближиха го. Той погледна Кен с безразличие. Кен изобщо не реагира.

Мълчаливия му извади парцала от устата.

— Познаваш ли мъжа на стола? — попита Гарвана.

— Да — изхъхри Нощният страж, после намокри гърлото си със слюнка. — Да. Казва се Кен някой си. Навремето идваше в хана, в който бях разквартируван, пили сме по някоя и друга бира заедно.

Мълчаливия и Гарвана се спогледаха, след което си устроиха състезание кой ще се намръщи повече.

— Сигурен ли си, че не се казва Смедс Стал? — попита Гарвана.

— М-да…

Мълчаливия го тресна по главата и го събори.

— Сигурен ли си? — попита повторно Гарвана. — Този тук и жената ето там са били при Моста на Кралицата и още таят неприязън.

Нощният страж го погледна и рече:

— Човече, ще го наричам Томи Тъкър, цар Дроздобрад, Смедс Стал, само и само ти да си доволен, но от това той няма да се превърне в Смедс Стал.

— Човекът отговаря на описанието.

Войникът погледна Кен.

— Може би. Малко. Но Смедс Стал трябва да е поне десет години по-голям от тоя.

— Мамка му! — възкликна Гарвана. Май досега не бях го чувал да го казва.

Не беше моментът, но не можах да се сдържа.

— Ето на, бяхме на последния завой, на път към финалната права, и проклетият кон се препъна!

Оцениха го. За миг си помислих, че Мълчаливия аха-аха ще проговори. Вероятно нещо, което никак не ми се иска да чуя.

Глезанка тропна и попита какво става. Тя четеше по устните, но не можеше да следи всичко.

Гарвана и Мълчаливия заръкомахаха като луди. Тя направи някакъв жест, на който не ме бе научила — сигурно псуваше, а после каза да върнат Нощния страж обратно в плевнята. Гарвана и Мълчаливия го повлякоха, все едно той беше виновен, че нещата не се развиваха, както те искаха. Глезанка направи знак на всички, които я гледаха, че тя била виновна, дето направила прибързани изводи за някакви мъже, преди време забелязани от нея на една веранда. Не знаех за какво говори, по дяволите. Когато Мълчаливия и Гарвана се върнаха, се почна едно голямо самоожалване. Мишеловът, приятелчето на Боманц, едва не бе удушен от всички подред.

Някакви трясъци в плевника прекъснаха това. Всички се втурнаха да видят какъв е този шум.

Вратнята на плевника, през която качваха горе балите сено и ги вкарваха вътре, се люлееше на вятъра. Нощният страж и генерал Лудата факла, за която досега не ми казаха, бяха изчезнали. Мълчаливия и Гарвана огледаха захвърлените въжета и парцали и се скараха кой бил виновен за това, че Нощният страж не бил завързан достатъчно здраво.

Слязох долу и съобщих на Глезанка. Тя ме накара да им кресна да престанат с глупостите си, а да търчат да заловят пленниците повторно. Те слязоха, като продължаваха да се дърлят. Тя започна да раздава заповеди — целта им беше да спрем Нощните стражи, преди да са успели да отидат при своите.

— Лопатокракия остава тук. Не е в добра форма. — Братчето лежеше, скапано, в едно от отделенията за коне, откакто влязох тук. — Чудак, ти оставаш да пазиш гостенина.