Глен Кук - Сребърният клин

— Хромия пристига, лайната ще се разхвърчат и тогава ще са твърде заети, че да ме наблюдават — рече някой. — Това е шансът да се измъкна, та дори да ми се наложи да пречукам Кеди или някой друг.

Сержантът надникна в палатката.

— Излез и се строй!

А сега какво? Пак ли подготовка? Не им ли стигна за днес? По дяволите! Беше толкова скапан, че дори не можеше да се ядоса.

Поне не ги посочваха специално. От всяка палатка се изсипваха хора. Веднага щом се строиха, сержантът ги поведе и ги накара да застанат с гръб към оградата. Сивите се разтичаха наоколо с фенери и факли.

Смедс мярна Рибока в задната редица на втори взвод от лявата му страна. Старецът си беше потъмнил с нещо косата.

Сержантът им извика „Мирно!“.

Трима черни конници се зададоха откъм портата. До всеки от тях вървеше мъж в черно. Напредваха бавно и оглеждаха всеки взвод. Преглед. Хората на Изгнание, дошли да разпуснат дрипавата войска…

Стомахът на Смедс се сви. Май по-скоро търсеха някого.

Но те подминаха взвода на Рибока, без да се спрат. Може би в края на краищата щеше да им се размине.

Черните конници отминаха и следващия взвод и тръгнаха покрай подразделението на Смедс…

Водачът им спря и посочи с ръка. Пръстите му танцуваха. Пехотинецът до конника си запробива път между мъжете.

Черният войник хвана Зеления.

Смедс въздъхна. Зеления! Разбира се! Лайното трябваше да се развони, нали?

Толкова бе потресен вътрешно, че не забеляза, че ръката посочи пак. Не забеляза и двамата пехотинци, които вървяха към него, чак докато дойдоха.

Кръвта му се вледени.

Те го хванаха и го повлякоха покрай редиците.

Конниците поеха към портата. Смедс се влачеше подир Зеления — от дясната му страна яздеше конник, а от лявата вървеше пехотинец. След първия съкрушителен удар той започна да се овладява. Вече се бе измъквал един-два пъти от затруднени положения. Трябваше само да не губи спокойствие и бдителност и да действа бързо, когато дойде моментът.

Минута след като навлязоха сред сгради, скрити от наблюдателите в лагера, Зеления избухна в смях.

— Хора, вие имате повече топки, отколкото мозък!

После ощипа по бедрото един от конниците.

— Благодарско.

— Не благодари на мен. Според мен тъкмо там ти беше мястото. Идеята беше на Глезанка.

— Така ли? — Зеления пак се разсмя. — Ще го запомня, когато дойде твоят ред в бъчвата. А защо мъкнете моето приятелче Кен?

— Тя казва, че той е един от крадците на клина.

Зеления го погледна:

— Без майтап?

Смедс стисна здраво ръце. Нямаше смисъл да се паникьосва — паниката нямаше да го измъкне.

Рибока разбра какво става в мига, в който видя как войниците на Изгнание изваждат Смедс от строя. Не мислеше — просто реагира. Всички напрегнато наблюдаваха действията на черните конници.

Той отстъпи малко назад, обърна се и се изкатери на ниската ограда. Неколцина от съседите му по редица го забелязаха, но не се развикаха. И още по-добре — на никой не му хрумна бляскавата идея да му направи компания.

Той скочи на земята и побягна, като ругаеше под носа си своето тяло, задето е остаряло толкова, че надхвърляше всякакви разумни (според него) граници. От ежедневните тренировки всичко го болеше, целият се беше схванал и се съмняваше, че някога ще се отпусне.

Но, по дяволите, нямаше да се предаде — нито на имперските вампири, нито на слабата си плът.

Той стигна неразчистените развалини срещу портата на оградата минути преди конниците да излязат. Клечеше в мрака и докато чакаше, прецени положението.

Имаше два ножа. Тъй като бе дошъл като доброволец, сивите не го бяха претърсили и разоръжили, както правеха с наборниците. Но два ножа надали щяха да му свършат много работа срещу тази банда.

Отговорът беше в майсторлъка. Както при лова, залагането на капани и оцеляването във Великата гора. Майсторлък, безшумно действие и изненада.

Имаше и възможности, които той отхвърли, като например да заколи Смедс така, както той поряза Тули. Смедс не го заслужаваше. А и сега това надали щеше да е от полза, защото те вече знаеха кого търсят. И още, Смедс оставаше единственият, който знаеше къде е скрит проклетият клин.

Наблюдаваше как силуетите на черните конници изплуваха. Още преди да напуснат разчистеното място, той бе убеден, че тук се играе някаква игра. Те не се насочиха към квартирата на Изгнание в храма на богинята в центъра на града. Освен ако не смятаха да заобиколят по дългия път.