Глен Кук - Сенчести игри

Но те продължават, напук на здравия си разум, да имат доверие на мен .

Кулата на Чар е най-колосалната постройка в света, безличен черен куб над петстотин стъпки висок и широк. Първото начинание на Господарката и Покорените след завръщането им от гроба преди толкова много време. Мястото, откъдето Покорените бяха излезли със своите армии, за да завладеят половината свят. Сянката й все още надвисваше над завладените земи, защото малцина знаеха, че сърцето на империята е било пожертвано в името на победа срещу още по-древна и тъмна сила.

Има само един приземен вход към Кулата. Пътят към него е прав като мокрия сън на геометрик. Минава през няколко паркови площи, за които само свидетел на случилото се може да повярва, че са били мястото на най-кървавата битка в историята.

Аз бях свидетел. И помнех.

Гоблин, Едноокия, Хагоп и Мускуса също помнеха. И най-вече Едноокия. На това поле той унищожи чудовището, отнело живота на брат му.

Спомнях си трясъците и глъчката, писъците и ужаса. Ужас, създаден от магьосници, воюващи помежду си. И не за първи път се зачудих:

— Наистина ли всички измряха? Толкова лесно си отидоха…

— За кого говориш? — настоя да разбере Едноокия. Нямаше нужда от кой знае каква концентрация, за да задържи илюзията върху Господарката.

— Покорените. Понякога си мисля колко нечовешки трудно беше да се отървем от Хромия. После се чудя как толкова много от тях паднаха така лесно, цялата сбирщина само за дни. И винаги на място, където аз поне не можех да ги видя. Затова понякога си мисля, че е имало дори повече измама, отколкото предполагаме, че поне двама-трима от тях още са някъде наоколо.

— Имаше поне шест заговора вътре в заговорите, Знахар — каза Гоблин. — Те си забиваха един на друг ножове в гърба през цялото време.

— Но аз видях само двама от тях да умират. Никой от вас не е наблюдавал в действителност смъртта на останалите. Всички само чухме за това. Може би е имало още една конспирация зад всички останали. Може би…

Господарката ме изгледа особено, сякаш самата тя не беше мислила много за това и не й харесваше насоката на мислите ми.

— За мен си умряха достатъчно убедително, Знахар — отвърна Едноокия. — Видях много тела. Виж там — гробовете им са маркирани.

— Което обаче не означава, че има някой в тях. Гарвана умря два пъти в ръцете ни, но обърнеш ли се само за момент, той отново е жив. Винаги недозаклан.

— Имаш позволението ми да ги изровиш, ако те влече, Знахар.

Един бърз поглед ми показа, че не е сериозна. Дразнеше ме.

— Прекрасно. В първия момент, в който ми е спокойно и скучно и нямам друго за правене, освен да зяпам разложени трупове, няма да пропусна да го направя.

— Да му се не види! — извика Мъргън. — Не можете ли да говорите за нещо друго?

Грешка.

Мускуса се разхили, а Хагоп затананика. Към мелодията му се присъедини Мускуса и запя:

— Червеите плъзват, а после изпълзяват. В муцуната ти мравки с гайда си припяват.

Гоблин и Едноокия се присъединиха. Мъргън заплаши, че ще се засили и ще наниже някого на пиката.

Вкратце, търсихме си нещо, което да ни разсее от неприятностите, очертаващи се в непосредственото ни бъдеще.

Едноокия спря да пее и каза:

— Нито един от Покорените не беше от типа, който може да се закроти някъде и да се покрива през всичките тези години, Знахар. Ако някой беше оцелял, досега да сме видели фойерверките. А и ние с Гоблин щяхме да подочуем.

— Предполагам, че си прав. — Но при все това продължавах да се съмнявам. Може би пък някаква частица от мен просто не искаше Покорените да са мъртви.

Приближавахме наклона, водещ към Кулата. Чак сега видяхме и признаци на живот. Мъже, облечени в ярки цветове като пауни, се мотаеха по високите парапети на сградата. Неколцина излязоха навън в изключително набързо скалъпен опит за церемониално посрещане на Господарката. При вида на облеклата им Едноокия се подсмихна подигравателно.

Едва ли би посмял да направи същото предния път, когато бяхме тук.

Наведох се към него и прошепнах:

— По-кротко. Тези униформи тя ги е измисляла.

Надявах се, че наистина искат само да я посрещнат, а нямат нещо по-злокобно наум. Всичко зависеше от новините, дошли от севера. Понякога гадните слухове пътуват по-бързо и от вятъра.

— Безочие, момчета — казах на глас. — Не забравяйте — бъдете смели и нагли, не ги оставяйте да се осъзнаят. — Погледнах към тъмния вход и добавих: — Тук ме познават.