Глен Кук - Сенчести игри

— Идваш да си прибереш дела и да споделиш колко е отвратително от наша страна да покваряваме децата ли? — попита Уилоу.

Кинжала поклати глава.

— Старият мръсник Пушека пак е имал видения. Жената ви иска.

— Мамка му! — Лебеда свали краката си на пода. Проклетата муха в кацата с меда. Жената не искаше да ги остави на мира. — Какво е този път? Какво е направил пак? Прекалил е с някоя забранена трева ли?

— Той е магьосник. Няма нужда да прави каквото и да е, за да е противен.

— Мамка му — повтори Лебеда. — Какво си мислиш, че сме тук само за ден-два, колкото да продадем тая пикня от плъхове, дето Корди я вари, а после да се омитаме обратно по реката?

Бавна широка усмивка озари лицето на Кинжала.

— Твърде късно, момче. Избрани сте. И не можете да тичате достатъчно бързо. Пушека може би ще е смешен, ако се опита да отвори магазин там, откъдето идвате, но тук той е големият-зъл-мръсник-с-амбиции. Опитай се да го прескочиш и ще ти завърже пръстите на краката на фльонга.

— Това официално ли е?

— Е, не го казаха така, но това им беше мисълта, да.

— И какво е сънувал пак? За какво сме му ние?

— Господари на сенките. И още отгоре им. Голямо събрание в Сенчестия затвор, така казва той. И скоро ще спрат да плямпат и ще започнат да действат. Казва още, че Лунна сянка се е отзовал на повикването. Не след дълго ще ги видим тук, в Талиос.

— Голям праз. Това ни го пробутва буквално откак сме дошли.

От лицето на Кинжала изведнъж изчезна всяка следа от хумор.

— Този път е различно, човече. Има страх, а има и страх , нали ме разбираш? А при Пушека и Жената тоя път е второто. И проблемът не са само Сенчестите. Каза да ти предам, че Черният отряд идва. Знаел си какво означава това.

Уилоу изстена, все едно му бяха забили лакът в стомаха. Изправи се и излочи на един дъх бирата, която Корди му беше донесъл. Огледа се трескаво наоколо, все едно не вярваше на очите си.

— Най-идиотското нещо, което някога съм чувал, Кинжал! Черният отряд? Да идва тук?

— Пушека твърди, че това е разстроило Господарите на сенките, Уилоу. И то здраво. Това е последната свободна страна на север от тях под реката. А знаеш какво има отвъд Сенчестия затвор.

— Не мога да повярвам. Знаеш ли колко дълъг път трябва да измине отрядът?

— Горе-долу колкото вие двамата с Корди. — Кинжала се беше присъединил към Уилоу и Бесния Кордууд две хиляди мили след началото на пътуването им на юг.

— Да, ти ще знаеш, Кинжал. И кой освен нас тримата би бил толкова побъркан, че да издаяни толкова път без причина?

— Но те си имат причина. Поне според Пушека.

— И тя е?

— Идея нямам. Отиваш там, както поиска Жената. Може би тя ще ти каже.

— Отивам. Всички отиваме. Колкото да им замажем очите. И при първа възможност се омитаме колкото можем по-бързо от Талиос. Ако наистина Господарите се раздвижват на юг и Черният отряд приближава, нямам намерение да се мотая наоколо, когато пристигнат.

Кинжала се облегна назад, за да позволи на едно от момичетата да се приближи по-близо. Изражението му беше въпросително.

— Още у дома разбрах на какво са способни тези копелета — каза Лебеда. — Видях какво направиха в Розоград и… По дяволите, просто го приеми на доверие, Кинжал. Голяма, много голяма гадост. Ако наистина идват и ние още сме наоколо, когато се появят, може да ти се прииска да те бяхме оставили за закуска на крокодилите.

Кинжала така и никога не обясни точно поради що са го хвърлили на крокодилите, но пък и самият Уилоу не беше съвсем наясно защо накара Корди да го спасят. При все това човекът се беше оказал достатъчно точен и изплати дълга си.

— Мисля, че трябва да им помогнеш, Лебед — каза Кинжала. — Това градче ми харесва, а и хората са добри. Единственият им недостатък е, че не им стига акълът да изгорят всички храмове.

— Да му се не види, не съм аз човекът, който може да помогне!

— Вие двамата с Корди сте единствените наоколо, които разбират каквото и да е от войниклък.

— Бях в армията за два месеца. Дори не се научих да марширувам в строй. А на Корди вече не му стиска. Единственото, което желае, е да забрави тази част от живота си.

Приятелят му, подочул по-голямата част от казаното, сега се приближи.

— Не съм толкова зле, Уилоу. И не отказвам, ако каузата си струва. Просто тогава бях в грешната компания. Но съм съгласен с Кинжала. Харесват ми и градът, и хората. И съм готов да помогна, за да не ги обработят Сенчестите.

— Ти чу ли какво каза човекът? Онова за Черния отряд?