Глен Кук - Тя е тъмата

Това не накара Бесния да се почувства спокойно.

Много лошо.

Никога не боли параноята ни да безпокои и някой друг толкова много, че да се държи прилично.

Погледнах към Тай Дей. Той винаги беше до мен. Никога не го забравях. Той може и да ми беше охрана и шурей, и да ми дължеше живота на някои от неговото семейство, и макар и доста да го харесвах, пред него не говорех нищо съществено на талиански или Нюен Бао, освен ако нямах друг избор.

Може би параноята на Стареца се просмукваше в мен. Вероятно произхождаше от начина, по който Тай Дей, чичо Дой и майка Гота понякога изглеждаха почти безразлични към убийството на Сари. Държаха се, сякаш смъртта на То Тан — синът на Тай Дей, беше десет пъти по-важна… Те избраха да останат с мен, да участват в пътуването на юг в търсене на отмъщение, после сякаш престанаха да мислят за това. За мен паметта на Сари е свещено нещо, заслужаващо своите моменти всеки ден. Обаче, не е добре да мисля за Сари. Всеки път, когато се сетя за нея, ми се иска да изтичам при Пушека. Но той вече не е тук на мое разположение. Едноокия го изведе от града и дори и да не бе вероятно малкият магьосник да се е разбързал, бродещият призрак се отдалечаваше все повече и повече.

Знахаря изпрати нареждане, че иска да ме види. Отидох до бърлогата му, посегнах да почукам, но чух гласове отвътре. Спрях и погледнах Тай Дей. Той беше дребен и незабележителен, и винаги изглеждаше толкова невъзмутим, че човек не би могъл дори да започне да подозира какво си мисли. В момента, обаче, сякаш не беше чул нещо, което не трябваше. Просто стоеше там, почесвайки се около шината на счупената си ръка.

После прозвуча шумен изблик, сякаш се караха гарвани.

Почуках по вратата.

Шумът веднага спря.

— Влез.

Направих го навреме, за да видя как огромен гарван изпляска с крила през единствения малък прозорец в килията на Знахаря. Двойник на първия беше кацнал върху закачалка, която изглеждаше като спасена от канала. Знахаря не се интересува много от материалните неща.

— Търсел си ме?

— Да. За няколко неща. — Още от началото той заговори на наречието на Защитника. Тай Дей нямаше да го разбере, но Бесния Корди би могъл, ако чуеше случайно. Както също и гарваните. — Ще потеглим преди изгрев. Взех решение. Неколцина от висшите жреци започват да смятат, че няма да ги третирам по начина, по който го направи Господарката, така че се опитват да побутват малко тук и там, пробвайки почвата. Мисля, че е по-добре да хванем пътя, преди да са ме оплели в интриги.

Тези думи не му отиваха. Когато направи знаци на езика на глухонемите, докато завършваше, разбрах, че речта беше за други слушатели, дори и да беше истинска.

Знахаря побутна към мен сгъната купчина хартии.

— Погрижи се за това, преди да тръгнем. Увери се, че не оставяме никакво свидетелство, което да свържат с нас.

— Какво? — това изобщо не прозвуча добре.

— Бъди готов за действие. Ако наистина трябва да влачиш родата със себе си, също ги приготви за тръгване. Ще изпратя сигнал.

— Твоите любимци казаха ли нещо, което трябва да знам? — като че ли не разбирах, че те изобщо не бяха неговите галеници, а шпиони или пратеници на Ловеца на души.

— Не и напоследък. Не се тревожи за това. Ще бъдеш първият, който ще научи.

Това беше един от онези моменти, когато параноята ме сграбчи. Не можех да бъда сигурен в действителната връзка между Знахаря, Ловеца на души и онези гарвани. Трябваше да го приема изцяло на доверие по време, когато вярата ми във всичко непрекъснато беше подлагана на тежки изпитания.

— Това ли е всичко?

— Да. Увери се, че имаш всичко, от което се нуждаеш. Няма да чакаме дълго.

Отворих свитъка от хартии на светлината на една от няколкото лампи, осветяващи коридора между жилището на Знахаря и моето. Не се опитах да попреча на Тай Дей да ги види. Той е неграмотен. А и бележката беше написана на официалния език на Хвойноград и сякаш от талантливо шестгодишно дете.

Което си беше чист късмет за мен, защото бях само бегло запознат с този език от документи, датиращи от времето, което Отрядът бе прекарал там, преди да се присъединя към него.

В онези дни Ловеца на души е била мъртва. Предполагам, че именно затова Знахаря е избрал да използва този език. Подозираше, че е много вероятно тя да не го знае.

Самото съобщение беше просто. То ми нареждаше да взема аналите, които бях иззел от Ловеца на души, откраднала ги от мястото, където Пушека ги криеше от нас, и да ги замаскирам в тайното убежище на коматозния магьосник.