Глен Кук - Тя е тъмата

— Същата работа — съгласи се Бесния, подръпвайки ядосано заплетената си кафява коса. — Той очевидно очаква това да тръгне на зле.

— Кое това?

— Зимната офанзива. Точно за нея се караха. Да започнем сега да трупаме снаряжение, в случай че нещата тръгнат на зле.

— Хъм. — Това прилягаше на Стареца. За него приготовленията никога не бяха достатъчни и вероятно страстта му да отвърне на набега на Удушвачите повяхваше, така че изобщо не изглеждаше нетърпелив да хвърли всичко в мелето.

Но познавайки Знахаря, аргументите му може би целяха и отвличане на вниманието. Вероятно просто се пробваше да изплаши Радишата, за да не посмее да извършва всякакви политически каскади, докато той е надалеч.

— Той беше почти на ръба.

— Какво искаш да кажеш?

— Има граница, зад която Жената просто няма да отстъпи.

— О! — каза достатъчно. Разбрах. Ако Стареца отидеше още по-далеч, щеше да се наложи да упражни правомощията си на военачалник и да постави принцесата под арест. И това щеше да разбуни змийското гнездо повече от всякога.

— Ще го стори — казах на Корди. Предполагах, че вестта ще стигне до Жената. — Но не и по време на войната. Не мисля. Но ако Прабриндрах Драх и Радишата не спазят обещанието си да помогнат на Отряда да стигне до Катовар, тогава… Капитанът може да стане много неприятен.

Връщането ни до корените на Отряда в легендарния Катовар беше основната страст на Знахаря от близо десетилетие насам. Ако го попритиснете малко, тогава почти фанатична решимост блещука зад обичайния набор от маски, които той представя пред света.

Надявах се Корди да предаде това послание на дружката си по легло. А и разтиквах мравуняка с пръчка, за да видя дали в паниката си той ще издаде мнението й за Катовар.

Това не беше нещо, което принцът и неговата сестра дискутираха, основно, защото Прабриндрах Драх започна да харесва живота на бойното поле и вече не се среща със сестра си. Броденето с призрака не ми каза нищо.

Но Пушека сам по себе си беше доказателство. Именно неговата ужасяваща решимост да задържи Отряда далеч от Катовар го накара да дезертира при Господаря на сенките и така да се постави в уязвимо положение. Както Господарката отбеляза в нейния принос към тези анали, владетелите на Талиос — религиозните и светските, не хранят повече любов към нас, отколкото към Господарите на сенките. Но ние сме по-любезни. И ако преждевременно изчезнем от сцената, те ще имат много малко време да съжаляват за загубата ни.

Дългата сянка не изпитваше никаква любов към жреците. Той ги изтребваше, където ги свари. Което може да е още една причина, поради която Кинжала изостави каузата си. Старият приятел на Бесния беше най-гибелният случай на омраза към жреците, който съм срещнал.

— Какво мислиш за Кинжала? — попитах аз. Въпросът щеше да разсее Бесния от размислите му по моите думи.

— Все още не разбирам. Просто изглежда безсмислено. Дали ги е хванал да го правят?

— Не мисля — аз знаех. Бях бродил с призрака. Пушека можеше да ме отведе почти навсякъде. Дори в миналото, назад почти до самия момент, когато демонът внезапно се появи пред него и го накара да се скрие в най-далечните сенки на ума си. Но дори след като използвах Пушека, за да отида да наблюдавам истински яростната, добре подплатена с алкохол среща между Кинжала и Стареца, наистина все още нищо не разбирах, освен твърде очевидния интерес на Кинжала към Господарката.

— Но ще ти кажа, че с принца, Кинжала, Уилоу Лебеда и почти всеки друг момък в града, точещи лиги всеки път, когато Господарката ги подмине, не знам дали да го обвинявам, че избухна накрая.

— Също толкова много мъже зяпаха така и твоята Сари. Тя вероятно бе най-красивата жена, която всеки от тях някога е виждал. Но ти не избухна.

— Мисля, че това е комплимент, Корди. Благодаря. Едновременно за мен и за Сари. Ако искаш да бъда честен, смятам, че има нещо друго, освен Господарката. Струва ми се, Стареца смята, че Кинжала е замислял нещо.

— Ъ?

— Аха. Но трябва да познаваш миналото му. — Корди бе роден в моя край на света. Той знаеше как стоят нещата. — Прекарал е години, разправяйки се с Десетте, Които Били Покорени. Тези чудовища подреждаха схеми, чието разгръщане отнемаше десетилетия.

— И някои още са наоколо. Защо специално Кинжала?

— Защото не знаем нищо за него. Освен че сте го измъкнали от яма с алигатори. Или нещо такова.

— А за мен и Лебеда знаете?

— Да — не обясних, че Мускуса и Хагоп бяха извървели целия път обратно до империята и мимоходом бяха разровили миналото на дезертьорите от армията Бесния Корди и Уилоу Лебеда.