Глен Кук - Стоманени сънища

Радишата кимна.

— Разбирам. Вие двамата, елате с мен.

Нараян стана, но Рам не помръдна.

— Ще ме изчакаш ли отвън, Рам? — помолих. — Само за малко?

— Да, Господарке. — И той излезе с останалите. Бях готова да се обзаложа, че няма да се отдалечи и на пет крачки, от вратата.

Още преди да излязат, Нараян вече обясняваше на Радишата, че имам нужда от лечител.

Гневът и тъгата се уталожиха. Успокоих се. Мислех, че разбирам.

Знахаря бе пронизан от случайна стрела. В суматохата трупът му беше изчезнал. Едва сега разбирах, че изобщо не е бил труп. И мислех, че зная откъде е дошла тази стрела. Моята вечно любяща сестра. Само за да ми върне за това, че осуетих опита й да заеме моето място, когато бях императрица на севера.

Знаех как е устроено съзнанието й. Имах доказателства, че тя отново е на свобода. И щеше да продължи да ни държи разделени и да ми отмъщава чрез него.

Тя отново бе здрава и притежаваше силата да прави каквото пожелае. Превъзхождах я единствено аз, когато бях на върха.

Не бях се доближавала така до отчаянието.

Радишата влезе, без да чука. Придружаваше я дребна женица с розово сари.

— Това е доктор Дарханадахр — представи я Радишата. — Цялото й семейство са лечители. Тя се грижи и за мен. Най-добрата е. Дори и колегите й мъже признават, че тя притежава някакви зачатъци на компетентност.

Обясних на жената от какво страдам. Тя слушаше и кимаше. Щом приключих, ми каза:

— Ще трябва да се съблечете. Мисля, че знам какво ви е, но се налага да ви прегледам.

Радишата застана до вратата на килията и закри шпионката със собствените си дрехи.

— Ще ви обърна гръб, ако вашата скромност го изисква.

— Каква скромност? — съблякох се.

Всъщност се смущавах — не исках да виждат колко зле изглеждам.

Лекарката ме преглежда няколко минути.

— Така си и мислех.

— Какво ми е?

— Не сте ли наясно?

— Ако знаех, щях да предприема нещо. Не обичам да боледувам. — След посвещението поне сънищата бяха изчезнали и можех да спя.

— Ще трябва да потърпите още известно време. — Очите й искряха. И това ми било отношение от лечител! — Бременна сте.

Знахаря се настани така, че да се вижда ясно от града. Мъргън застана до него със знамето. Лебеда потегли с лодката, открадната от кавалерията от речния бряг северно от хълмовете.

— Мислиш ли, че той ще дойде? — попита Мъргън.

— Може би самият той — не. Но ще прати някой. Могаба ще иска да е сигурен.

Мъргън посочи войниците от Сенчестите земи, строени край брега.

— Знаеш ли какво става?

— Мога да се досетя. И Могаба, и Господарката искат да бъдат капитани. Тя се е погрижила за Тъкача на сенки, но си е помислила, че може би ще е неудобно да го съобщи на Могаба. Докато той е затворен в Деджагор, няма проблем.

— Точно така.

— Глупаво е. Нищо подобно не се е случвало никога досега, Мъргън. Никъде в Аналите не можеш да намериш описание на свада за наследяване на поста. Повечето капитани го поемат като мен — с ритници и крясъци.

— Болшинството капитани не изпълняват свещена мисия. И Господарката, и Могаба го правят.

— Господарката ли?

— Решила е, че ще стори всичко, за да отмъсти на Сенчестите господари за убийството ти.

— Много разумно. Но тя си е такава. Май на Лебеда му обърнаха известно внимание. Ти виждаш по-добре от мен.

— Някакъв черен човек се качва в лодката при него. Могаба би ли взел решение толкова бързо?

— Изпраща някого.

Придружителят на Лебеда беше лейтенантът на Могаба, Синдаве — офицер, достоен да командва легион. Знахаря отдаде чест.

— Синдаве.

Чернокожият отвърна колебливо на поздрава.

— Наистина ли сте вие?

— От плът и кръв.

— Но вие сте мъртъв.

— Не съм. Това е просто мълва, разпространявана от враговете ни. Дълга история. Може би изобщо нямаме време за нея. Чувам, че там при вас не вървяло на добре.

Синдаве поведе Знахаря извън града и седна на един камък.

— Изправен съм пред дилема.

Знахаря седна срещу него и се намръщи. Глезенът му бе понесъл тежко пътя на юг.

— Заклел съм се в честта си пред Могаба като първи господар на Нар. Трябва да му се подчинявам. Но той е полудял.

— И аз така разбрах. Какво се е случило? Та той бе идеалният войник дори и когато не се съгласяваше с начина, по който аз се разпореждам.

— Амбиции. Той е решителен мъж. Стана първи господар именно защото е решителен. — Сред Нар вождът бе определян чрез нещо като войнишко атлетическо състезание. Най-добрият във всичко, с най-големи физически умения, ставаше командир. — Той се присъедини към вашата експедиция, защото мислеше, че сте слаб и скоро ще загинете. Не виждаше никаква пречка да ви замести и така да се превърне в една от безсмъртните звезди на хрониките. Той все още е добър войник. Но прави всичко единствено заради самия себе си, не за Отряда и неговата цел.