Глен Кук - Стоманени сънища

— Повечето организации притежават механизми за справяне с подобни проблеми.

— При Нар начинът е предизвикателството. Битка или турнир. Но в този случай това не е от никаква полза. Той все така е най-бързият, най-сръчният, най-силният сред нас. Все още е най-добрият тактик, с извинение пред вас.

— Никога не съм твърдял, че съм гений. Станах капитан, защото всички гласуваха против мен. Изобщо не исках, но другите не желаеха повече и от мен. Но няма да абдикирам, само и само Могаба да припечели малко слава.

— Съвестта ми не ми позволява да кажа нищо повече. Дори и сега се чувствам като предател. Той изпрати мен, защото от малки сме като братя. Аз съм единственият, на когото все още има доверие. Не искам да му причинявам зло. Но той ни стори злини. Опетни честта ни и нашата клетва на стражи.

Думата, която Синдаве употреби за „стражи“, беше от езика на Нар и за нея липсваше точен превод. Значението й намекваше за задължение да защитаваш слабите и да проявяваш твърдост пред лицето на злото.

— Чувам, че той възнамерява да предприеме религиозен поход.

Синдаве се смути.

— Да. От самото начало някои се кланяха на Черната майка. Не знаех, че и той е от тях — макар че трябваше да се досетя. Предците му са жреци.

— И какво смята да предприеме сега? Не виждам появата ми да го е развълнувала.

— Не знам. Боя се, че ще твърди, че вие не сте вие. Може би дори ще повярва, че сте някаква измама на Сенчестите господари. Мнозина мислят, че са забелязали как ви убиват. Дори и знаменосецът ви.

— Мнозина видяха как ме раняват. Ако някой разпита Мъргън подробно, ще разберат, че бях жив, когато той ме изостави.

Синдаве кимна.

— Все така съм раздвоен.

Знахаря не попита какво би се случило, ако се опита да отстрани Могаба. Нар щяха да се бият, включително и Синдаве. Но и без това подходът му не беше такъв. Той не отстраняваше хората само защото го дразнят.

— Тогава ще дойда и ще изляза насреща му. Той или ще ме приеме, или няма да ме приеме. Ще е интересно да се види на чия страна ще застанат Нар, ако избере метежа.

— Вие ли ще го накажете?

— Няма да го убивам. Уважавам го. Той е велик войник и може да продължи да бъде. Или пък не. В този случай ще трябва да се откаже от ролята си в нашата мисия.

Синдаве се усмихна.

— Вие сте мъдър човек, капитане. Ще му предам. И на всички останали. Моля се боговете да му припомнят неговите клетви и неговата чест.

— Добре. Не се бави. Тъй като не желая да имам нищо общо с това, ще дойда при първа възможност.

— А?

— Ако отлагам вършенето на неприятната работа, никога няма да успея да се справя с нея. Така че ще те следвам плътно.

Дълга сянка се посъветва със сенките, които бе оставил в килията при изчезналата жена. После посети Оплаквача, който все още беше на легло.

— Идиот! Объркал си жената!

Оплаквача не отговори.

— Била е Ловеца на души! — Тя. Здрава и читава . Как бе успяла?

Почти шепнешком, Оплаквача му напомни:

— Ти ме изпрати там. Ти настояваше, че Сенджак е в Талиос.

Но какво общо имаше това с резултата?

— Не можа ли да проучиш по-добре и да разбереш, че сме измамени?

Презрение, зле прикрито, се мярна по лицето на Оплаквача. Той не възрази. Нямаше смисъл. Дълга сянка никога не грешеше. За всичко, което го смущаваше, бе виновен някой друг.

Дълга сянка избухна в гняв, а после го обзе ледено спокойствие.

— Сгрешил, не сгрешил, виновен, не виновен, факт е, че си създадохме враг. Тя няма да понесе това. Преди тя само се задяваше със сестра си. Сега вече няма да си играе.

Оплаквача се усмихна. Те с Ловеца на души никак не се обичаха.

— Тя върви пеш — изхъхри той.

— Да, така е — изсумтя Дълга сянка. — Тя е на моя територия и върви пеш. — Той закрачи из стаята. — Ще се скрие от моите сенки-шпиони. Но ще поиска да наблюдава останалия свят. Тогава няма да търся нея. Ще диря шпионите й. Гарваните ще ме отведат при нея. И тогава ще поставя и двама ни на изпитание.

Оплаквача долови дръзката нотка в гласа на Дълга сянка. Той имаше намерение да предприеме нещо опасно.

Бедите бяха принудили Оплаквача да зареже дързостта. Предпочиташе спокойствието и сигурността. Затова бе избрал да построи своя собствена империя сред блатата. Те бяха достатъчни, а и никой не искаше да му ги отнема. Но когато пратениците на Дълга сянка пристигнаха, той се поддаде на изкушението. И ето, размина се на косъм от смъртта и остана жив само защото Дълга сянка смяташе, че все още може да бъде полезен. Не искаше да предприема никакви рискове повече. С радост би се върнал сред своите тресавища и мангрови гори. Но докато измайстори някакво летателно средство, се налагаше да се преструва, че се интересува от плановете на Дълга сянка.