Альберт Санчес Пиньоль - Хладна кожа

16 януари

Нищо. Няма нападение.

17 януари

Нищо.

18 януари

Отново нищо. Къде са?

19 — 25 януари

Лятото в Южното полукълбо замира срамежливо, но с един апотеоз на срамежливостта. Днес видях пеперуда. Тук, на фара. Разходи се в безцелен полет, безразлична към нашето страдание. Каф се опита да я смаже с длан, без особен интерес. Би било престъпление, тъй като студът напредва и съм сигурен, че няма да видим друга. Но е невъзможно да се обсъжда това с човек като него.

Бих могъл да добавя и едно не толкова философско и по-тревожно разсъждение. През лятото нощите бяха много къси. А сега безмилостно наближава зимата, тоест тъмнината. Нападенията винаги са нощни, а сега се удължават все повече и с всеки ден. Какво ни очаква, когато нощите станат двайсет часа и повече?

26 януари

При ограничените размери на нашия остров погледът ерозира предметите. Минал е хиляда пъти по всички повърхности. Разговаряме за помещенията на фара като за някаква провинция. Всеки ъгъл има своето име, всяко дърво, всеки камък. Кръщава се незабавно всяка клонка с необичайни форми. По този начин разстоянията преобразуват качеството си. Ако някой ни слуша, ще си помисли, че разговаряме за далечни места, а всъщност всичко, което съществува, е на един хвърлей.

Времето също се превръща в относителна величина. Капка, увиснала на нишка от паяжина, може да виси векове, докато капне; в замяна на това понякога докато премигна, и е изминала една седмица.

27 януари

Не мога да избегна еротичния шепот, който ми провожда своеобразната акустика на фара. Обикновено Батис избира последния час на нощта, когато аз се оттеглям от балкона и от жилището, за да започне. Може да продължава тази дейност два, три, та дори и четири часа. Стоновете им следват един след друг със стенографска точност. Издава звуци на зажаднял мъж, прекосяващ пустинята, монотонна агония. Понякога си мисля, че е способен да поддържа този синкопиран ритъм дни наред.

Любопитна е полиоргазмията на домашната любимка. Мога да проследя непрекъснатата възбуда, ускоряващите се спазми и кулминацията, увенчаваща делото. На всяка минута и половина, най-много, избухва ефервесценцията с вулканични писъци, дълги-предълги, поддържа удоволствието цели двайсет секунди и вместо да спадне, започва отново. Равнодушен, Батис я напада пак и пак, докато удоволствието приключи с някое неприлично междуметие.

28 януари

Менюто ни включва раци. В Европа никой не би ги ял. Бронята им е много дебела, а под нея — много тлъстина и малко месо. Но ние го приемаме с голямо удоволствие, няма как. В началото, колко съм наивен само, островът ме видя да подскачам смешно по подводните скали по брега. Раците лесно ми убягваха, като се криеха из процепите. Вълните се блъскаха в изпъкналостите на скалите с глух шум и пяната ме обливаше. Това бе повече опасно, отколкото забавно. Аз исках само да допринеса за запасите на фара, но студената вода скова зъбите ми. Отдавна не бях ругал толкова много. За щастие, Батис минаваше оттам и ми каза:

— Приличате на куца коза, колега.

Отправяше се към гората с брадва на рамо. Зад него вървеше домашната любимка. С едно изсвирване й даде някакво нареждане. Тя се плъзна между камъните като змия. Ловеше раците с обидна леснота. Също така изскубваше миди, така впити в камъка, че аз дори и не бих помислил да им посегна, защото бях сигурен, че ще ми трябват длето и чук. На нея й бяха достатъчни ноктите. Аз трябваше само да отворя кошницата. Понякога, преди да хвърли някой рак в кошницата, любимката изскубваше някоя щипка и я схрускваше цяла.

Моят принос към менюто на фара беше вид ядливи гъби, които открих в гората. Прилепваха към кората на дърветата, както мидите към скалите, и трябваше да ги изтръгвам с кама. Сигурно нямат кой знае каква хранителна стойност, но все едно, берях ги. Освен това мачках корените на някои горски растения, докато се превърнат във витаминозно пюре.

Понеже Батис е много мълчалив и угрижен, следният диалог заслужава да се отбележи:

— Откъде знаете, че тези треви не са лоши? — попита, загледан недоверчиво в сиропа, който се получи след смесването на пюрето с джин.

— Тревите, както и хората, не са нито добри, нито лоши — отговорих аз, след като отпих. — Те са ни познати или непознати, нищо повече.

— Светът е пълен с лоши хора, много лоши. Само един наивник може да вярва в човешката доброта.

— Това, че индивидите могат да бъдат по-добри или по-лоши по природа, е без значение. Въпросът е дали след като са заедно, обществото, което образуват, е добро или лошо. А глобалната стойност не зависи от наклонностите на човешкия характер. Представете си двама корабокрушенци, и двамата крайно зли. Поотделно могат да бъдат омразни. Но щом заедно изберат единственото възможно решение да се съюзят, за да построят едно по-добро място за живот, кой би се интересувал от личните им недостатъци?