Альберт Санчес Пиньоль - Хладна кожа

— Ето, така — изрева Батис. — Вдясно от вас!

Подобна кула се издигаше от моята страна. Аз трябваше да бутна двама, за да я съборя. Падаха, цвилейки като ранени хиени, търкаляха се, а малки групи отнасяха труповете.

— Не стреляйте по тези, които бягат, пестете куршумите — предупреди ме Батис. — Ако им дадем достатъчно мърша, ще се излапат помежду си.

Имаше право. Когато една кула се разпадаше, чудовищата приличаха на настъпен мравуняк. Пет, шест, седем или осем от тях хващаха мъртвите и си отиваха. Постоянството не им беше присъщо и скоро се разпръснаха. Върнаха се в своя мрак като кресливо ято диви патици.

— Ква, ква, ква — имитираше ги презрително Батис, — ква, ква, ква! Все така става — каза той повече на себе си, отколкото на мен. — Един-двама мъртви са достатъчни, за да се откажат да се катерят. Искат да налапат добрия Батис Каф, а накрая поглъщат своите мъртъвци. Жабоглавци, мръсни жабоглавци.

Тази победа отбеляза повратна точка в нападенията на чудовищата. Следващата нощ забелязахме само двама, които дори не се приближиха. На другата — само притичване, невидими очертания. Моята трета нощ на фара бе първата, в която не присъстваше нито едно чудовище. Странно, че не беше най-спокойната, тъй като не си починахме чак до зори. Опитът на Батис му показваше, че жабоглавците не се подчиняват на никакви правила и могат да нападнат всеки миг.

— Това не е разписание на прусашки влакове — предупреди ме той.

Окончателно се установих на долния етаж на фара. Вечер се качвах по стълбите и заемах своето място в битката на балкончето. Заредиха се нощи и дни и с течение на времето се наложи някакъв вид съжителство. Кой бе този мъж? От някогашния метеоролог не бе останало повече, отколкото от който и да било ветеран корабокрушенец. Егоист и саможив като дива котка, неговата необщителност не беше толкова приспособяване към средата, колкото сублимация на естествени наклонности. Но въпреки всички варварски черти и всички явни кръчмарски недостатъци, често показваше характер на аристократ, лишен от всичките му земни блага. Груб, но посвоему почтен; също така надарен с интелигентност, да, макар думата да звучи странно. Най-проницателният Каф се проявяваше, когато пълнеше лулата си с тютюн; притискаше отвора с едно диво око, винаги нащрек какво става навън. В такива моменти напомняше за онези волтерианци, които напрягат въображението си и в резултат се раждат барикади. Беше образец на човек, подчинен на една-единствена истина, само една, но основна. Имаше качеството да опростява дотолкова и така добре, че дори той беше способен да разбере същността на проблема. Когато се изправяше пред технически аспекти например, умът му бе спокоен и ясен. В тази материя беше ненадминат и на това дължеше оцеляването си. В други моменти обаче нивото му падаше ниско, до естетиката на казак-дезертьор. Философ на мускулатурата, с повече от просташки хигиенни навици, когато се хранеше, ми напомняше истинско преживно животно. Дишането му бе шумно, можеше да се чуе на метри разстояние. Също така си запазваше пространства на просветен, който живее за собствените си митове. С всеки жест, с всяко презрение даваше да се разбере, че той не е направен за света, а светът е направен за него. Като луд цезар — личност, която чува галоп на невидими коне и ги обезглавява с хиляди.

Но не ме плашеше и не ме караше да страдам. Скоро разбрах, че от него мога да очаквам солидарност, като на гарваните. Било от вродено благородство, било поради примитивизма, който островът налагаше, го виждах далеч от съблазънта на предателството. Батис живееше с лице към бъдещето — макар в неговия случай „бъдеще“ да беше дума, която включва само „утре“, — никога към миналото, а от мига, в който се озовах вътре във фара, ме прие като свършен факт. Моето присъствие отменяше нашата обща история, низости, враждебност и изнудвания.

А аз изживявах един изключителен етап от живота си, бях готов да сдъвча всички неудобства в името на оцеляването. Не ме безпокояха големите различия в индивидуалността; приемах ги. Но също както в брака, най-непоносимите драми се причиняват от дреболии. Например: почти пълната липса на чувство за хумор. Батис се смееше винаги сам, никога съучастнически. Когато се шегувах, когато му разказвах някои лесносмилаеми смешки, той ме гледаше объркан, сякаш сам съзнаваше наличието на някакъв свой вътрешен недостатък, който му пречи да възприеме забавното.