Альберт Санчес Пиньоль - Хладна кожа

В качеството си на атмосферен специалист знам, че островчето се намира в една особена морска зона, заобиколена от топли течения. Това би обяснило много неща. Като се започне с изобилието на растителност на повърхността и забавянето на първите зимни снегове — които вече би трябвало да паднат, — до присъствието на тези зверове. Ако населяваха всички морета и океани, човечеството би имало исторически доказателства, а не просто легенди. Също така съм чел, че полярните риби разполагат с вещества в кръвта си, които предотвратяват замръзването. Предполагам, че в техния случай това обяснява синия цвят на кръвта. Как иначе би могло да се обясни, че сложни организми, които живеят в студени океани, нямат натрупани пластове тлъстини? Мраморна мускулатура, опъната кожа, изящно лакирана в саламандренозелено. Нека си представим горска нимфа в змийска кожа. Зърната на гърдите са черни и малки като копчета. Сложих молив под гърдите, но пада, сякаш невидима нишка ги дърпа нагоре. С тези ябълки Нютон би имал много проблеми, за да съчини теорията си. Тук не можем да минем, без да се позовем на френския източник, според който съвършените гърди трябва да се побират в чаша за шампанско. Мускулатурата на цялото тяло излъчва здраве и енергия, сбогом сутиени и корсети. Ханш на балерина и плосък, съвсем плосък корем. Седалище по-стегнато от гранита на острова. Кожа — еднаква по цялото тяло, докато при човеците често текстурата на бузите в сравнение с останалата част от кожата показва различия. При нея цялото е тънък слой, който покрива и най-малките пори. Нито следа от корени на косми под мишниците, по черепа или пубиса. Бедрата са едно стройно чудо и съответстват на ханша с точност, която никой скулптор не би могъл да възпроизведе. Що се отнася до лицето, египетски профил. Нос като игла, в контраст със сферичността на черепа и на очите. Челото се издига бавно, като лек, много лек склон, нито един римски бюст не може да се сравнява с него. Вратът, присъщ на стройни девойки, напомня ренесансови картини.

Отвеждам я в един тъмен ъгъл, трепери от страх, идиотката, кравата също не разбира причините за манипулациите на ветеринарния лекар. Запалих свещ и я приближавах и отдалечавах последователно от очите й. Прекалено силната светлина свива зениците, които се превръщат в минимален процеп, като при семейство котки. Докато наблюдавах това, не можах да избегна чувството на силен страх: очите са невероятно сини огледала, по-скоро кръгли, отколкото овални. Кехлибарен блясък, очна течност с гъстотата на живак. Видях се там, вътре. За малко щях да се откажа. Когато човек се вижда отразен в очите на чудовище, изпитва нелепо, но силно замайване, нека ме укорява само който е преживял нещо подобно.

Невъзможно е да я наблюдаваш и да запазиш дистанция. Когато я докосвам, се разчувствам. Полагам длан на бузата й. И ръката ми бяга ужасена, сякаш през мен минава ток с високо напрежение. Един от нашите най-примитивни инстинкти свързва човешкия контакт с топлината, няма студени тела. Но нейната температура ме стряска и ме кара да се чувствам зле. Напомня студенината на труп, когото животът вече е напуснал.

25 февруари

Появиха се. Много са. Нашата дневна дажба муниции са шест патрона, а се наложи да изстреляме осем.

26 февруари

Двамата с Батис изразходвахме деветнайсет куршума.

27 февруари

Трийсет и три.

28 февруари

Трийсет и седем.

1 — 16 март

Прекалено съм зает да се боря за живота си, за да пиша. Нищо от това, което бих могъл да напиша, не заслужава да се помни.

18 март

Нападенията постепенно намаляват. Дълго време стоях и гледах откъм гората фара и балкона. Батис се почувства привлечен от моето отношение и, без да каже дума, се присъедини към наблюдението. Стоеше до мен, раменете ни се докосваха. Мен ме интересуваше да видя фара от перспективата на чудовищата, да навляза в мрачините на кръвожадния им ум, та да си представя как те ме виждат. Батис, след известно време:

— Ами аз не виждам никакви пропуски в защитата.

И си отиде.

20 — 21 март

Наблюдават ни, без да ни нападат. В началото това беше тревожно, след това само любопитно. Предимно са пробягващи форми. От време на време ги виждаме между дърветата. Когато светлините попадат върху тях, изчезват.

Нощта разширява владенията си. Сега ни се дават само три часа слънчева светлина. Останалото принадлежи на нощта. Докато слънцето се покаже, и вече се сбогува с нас. Как да опиша на хартия уплахата, породена от това? При обикновени условия да бъде човек тук, на острова, вече е ужасно и мъчително. С чудовищата, които ни заобикалят, се минават разумните граници. Често, макар да изглежда странно, паузите между нападенията са по-лоши от самите нападения. Вътре във фара, в полусенките на петролните лампи, до нас достигат слелите се шумове от вятър, дъжд и море и очакваме новия ден, и очакваме, и очакваме, и не се знае кое ще дойде по-напред — светлината или смъртта. Никога не си бях допускал, че адът може да е нещо тъй просто — като часовник без стрелки.