Альберт Санчес Пиньоль - Хладна кожа

Докато се стъмни, разполагам със свободно време, ако този израз може да има смисъл тук, на фара.

1 февруари

Хубава привечер. Денят се оттегля, сякаш хоризонтът е един голям механизъм за театрални декори; изсмуква светлината, поваля я и наслагва отгоре тъмнина. Сякаш огромна четка боядисва небето в черно, подчертавайки малките искрици, които са звездите. На пост съм и забелязвам, че едно сутрешно чудовище ни дебне, едно необичайно малко чудовище. Не би трябвало да го забележа, защото се е скрило много добре. Но се покачва на същото дърво, на което се качих аз, когато исках да убия Батис, и това го издава. Наблюдава ме, като бухал с ръце. Седнал съм на столче и пуша. Оставям цигарата на перваза и бавно се прицелвам. Чудовището не свързва моята поза с предстояща смърт. Седи си на дървото и ме гледа, без да разбира. Сърцето му е на мерника ми. Изстрел. Тялото пада, обрулва шумата, за миг го губя от поглед. Но преди да падне на земята, коленете му се заплитат в клоните. Ръцете му се люлеят, мъртво е. Изстрелът е пронизал гърдите.

Батис ми се кара, напразно похабен куршум. Напомням му случая с капаните. Не беше ли ненужно да стреля срещу неподвижни и поради това безопасни чудовища?

— Трябва да пестим — казва той, — мунициите са живот.

— Аз донесох мунициите — отговарям му — и ще ги харча, когато поискам.

Цяла нощ спорим като две деца.

2 февруари

Днес чудовищата цялата нощ пищяха в тъмнината, но без да ни нападнат, много любопитно. Опитвам се да разговарям с Батис за предишния ни живот в Европа, без успех.

Невъзможно е да се установи и най-малка близост с този мъж. Не отказва да разговаря, нито крие нещо. Но един най-обикновен и спокоен разговор просто не го интересува. Когато му разказвам за моя живот, кима с глава. Когато го питам за неговия, отговаря едносрично, винаги втренчен в мрака, заобикалящ фара. И така, докато се откажа. Нека си представим двама души, които спят в една и съща стая и говорят насън — това е най-точното описание на нашите диалози.

5 — 20 февруари

Нищо. Това нищо включва факта, че домашната любимка не пее — това е добре. Моите контакти с нея са по-малобройни. Или се съвкупява с Батис, или се занимава с най-прости неща, или ме избягва, защото помни първия ни контакт с паметта на бито куче.

Когато излиза от фара например, няма как да не ме срещне. Ускорява крачка и поддържа дистанция като врабче. Когато я гледам, понякога настръхвам. И от един поглед се вижда, че е четириръка, термостатична, далтонистка, злъчна и безволева. Но формите й са толкова антропоморфни и поведението й тъй човешко, че са нужни истински усилия, за да устои човек на съблазънта да започне разговор с нея. Докато не се сблъскаме с една кокоша интелигентност: не ни гледа, не ни слуша, не ни вижда, не ни чува. Живее на самотна орбита — тук има контакт с Батис.

22 февруари

Батис се е напил, нещо много рядко при него. Видях го пиян, в едната ръка бутилката джин, а в другата — пушката. Танцуваше като зулу върху гранита, където се издига фара. После изчезна към гората и не се върна чак до късно. Междувременно хванах любимката и я заведох до един ъгъл, въпреки че се съпротивляваше. Умряла от страх, не разбираше, че исках само да опипам черепа й. Главата е съвършена. Съвършено гладка, чисто сферична, без неравности. Дали е така, за да понася наляганията при огромните дълбини? Няма ги вдлъбнатините на престъпниците по рождение, нито изпъкналостите на преждевременните гении. Изненада за френопата: никакво особено развитие в париеталната или оксипиталната зона. Обемът е малко по-малък, отколкото при славянските жени и една шеста част по-удължен, отколкото при бретонската коза. Хващам я за бузите и я принуждавам да отвори уста. Няма сливици, на тяхно място се появява второ небце, което вероятно служи, за да предпазва от навлизане на вода. Страда от аносмия и не усеща миризмите. В замяна на това ушичките й могат да чуват звуци, които за мен са неуловими. Често изпада в унес, получава пристъпи на замайване, при които губи ориентация за сметка на неизвестни гласове, мелодии и призиви. Какво ли чувства? Невъзможно е да се познае. Ципи на ръцете и на краката, по-умерени на ширина и дължина, отколкото при мъжките екземпляри. Може да раздалечи пръстите на горните и долните крайници до ъгъл, непостижим за човешките същества. Предполагам, че това помага на чудовищата във водата, за да получат тласък при плуването. Събличам я с шамари, защото се съпротивлява. Тялото е с възхитителни пропорции. Момичетата в Европа щяха да се отчаят, ако можеха да видят фигурата й — разбира се, за да се представи в салоните, ще й трябват копринени ръкавици.