Джин Вульф - Сянката на Инквизитора

Част от нашето задължение като карнифекси е да застанем на ешафода без маска и наметало с оголен меч в ръцете и така да изчакаме смъртника, доста преди времето, определено за изпълнение на присъдата.

Някои твърдят, че това бдение символизира вечно зрящото око на правосъдието и неговата тежка, непрощаваща ръка. Аз съм по-склонен да мисля, че всичко това се прави, за да се фокусира вниманието на тълпата, за да й се внуши мисълта, че предстои да се случи нещо важно.

Тълпата не е съвкупност от индивиди. Тя е по-скоро едно странно животно, без свой език и без реално съзнание за себе си, което се ражда и умира за един-единствен миг, без да оставя след себе си никаква следа.

Хората, които бяха се събрали за екзекуцията, в никакъв случай не бяха изцяло или дори предимно бедняци. Наоколо видях доста дрехи от скъпа коприна и лица, измити същата сутрин със скъп, благоуханен сапун. Склонността към насилие у подобни хора е далеч по-добре приспана, но събуди ли се веднъж, надхвърля всички познати граници, тъй като богаташите не са свикнали да си поставят ограничения в каквото и да е.

И тъй, аз стоях подпрян леко на Терминус Ест, застанал така, че сянката ми да пада върху острието му. Командирът не се виждаше никъде, макар по-късно да откриех, че през цялото време е наблюдавал площада през един прозорец. Огледах се за Аджиа, но не я открих. Доркас седеше на стълбите на Палатата, място, запазено за нея от пристава по моя молба.

Дебелакът, който ме беше издебнал предишната вечер, се бе притиснал максимално плътно до ръба на ешафода и пухтеше възбудено. Жената със сластния поглед бе застанала от дясната му страна, а сивокосата — от лявата. Нейната кърпичка все още си стоеше подпъхната в ботуша ми. Дребосъкът, който ми бе дал асимито и мъжът с апатичното изражение не бяха наоколо. Потърсих ги с поглед по покривите на къщите, където може би се бяха настанили удобно, за да се насладят на зрелището въпреки ниския си ръст, но не успях да ги зърна.

По някое време в дъното на площада мярнах високите шлемове на четиримата сержанти, които трябваше да доведат Аджилус. Видях как тълпата се отдръпва, подобно на кафявите води на Езерото на птиците, за да им направи път. Мина известно време, преди да зърна момчешкото лице на вехтошаря. Тялото му беше изпънато някак неестествено, вероятно заради веригите, които стягаха плътно китките му зад гърба. Припомних си колко войнствен и горд бе изглеждал той под прикритието на позлатената броня. Съжалих го. Старите хора казват, че Всемогъщия ни наказва със загуби и ни възмездява с победи. Дори това да е така, аз не се чувствах възмезден в онзи ден. Това беше победа, която не бях пожелавал.

Няколко мига по-късно Аджилус се изкачи на ешафода и кратката церемония започна. След като привърши, войниците принудиха осъдения да коленичи и аз вдигнах Терминус Ест над главата си.

Ако острието е безупречно наточено и ударът е нанесен правилно и с нужната мощ, цялата съпротива, която екзекуторът усеща, е едно едва доловимо задържане при съсичането на вратния прешлен, миг преди мечът да се забие в дръвника. И нищо повече. Но аз мога да се закълна, че надуших миризмата на кръвта, която сякаш изригна в прочистения от дъжда въздух. После главата се търкулна в плетения кош. Тълпата се отдръпна за миг, но после тутакси се люшна към ешафода, възпирана единствено от пиките на войниците. Чух отчетливо как дебелият мъж изпъшка така, сякаш току-що бе изпитал оргазъм. Някъде в далечината проехтя викът на Аджиа и лицето и проблесна пред мен като стоварила се изневиделица мълния. Нещо в тембъра й ме накара да си помисля, че тя не ни вижда, но въпреки това е усетила мига, в който нейният брат-близнак изгуби живота си.

Екзекуциите често биват последвани от безредици, в сравнение с които самият акт на обезглавяването просто бледнее. Главата на екзекутирания трябва да бъде показана веднага на тълпата и след това прибрана отново в коша. След това обезглавеното тяло, което междувременно продължава да кърви обилно (картина доста неприятна за окото), бива отнесено на място, където да бъде предпазено от евентуални гаври. Близките на екзалтирани например, получават правото да отнесат тялото на мъртвия непосредствено след екзекуцията. За гражданите от по-низшите прослойки се осигурява място, където тялото им да бъде недостъпно за трупоядците и другите членове на секти, за които то би могло да представлява интерес.