Джин Вульф - Сянката на Инквизитора

Успях да се измъкна сравнително лесно и тъкмо почиствах ботушите си от кръвта, когато ме откри съдебният пристав. Реших, че е дошъл, за да ми плати, но той каза, че командирът държал лично да стори това. Попитах го на какво дължа тази неочаквана чест.

— Той гледаше през цялото време — отвърна ми приставът. — И остана много доволен. Заръча ми да ви кажа, че вие и жената, с която пътувате, сте поканени да прекарате нощта тук, стига да пожелаете.

— Ще тръгнем в полунощ — казах му аз. — Мисля, че така ще е по-безопасно за нас.

Той се замисли за миг и после кимна, демонстрирайки интелигентност, която се съмнявах, че притежава.

— Да, не е изключено този презрян тип да има семейство, а и приятели. Но предполагам, че този проблем е неделима част от вашия занаят.

— Някои от по-опитните братя от моето братство са ме предупреждавали нееднократно да не подценявам този „проблем“.

Бях споменал полунощ, но всъщност ние тръгнахме още щом се стъмни, веднага след вечерята, която ни се полагаше като част от моето заплащане.

Естествено, не можехме да тръгнем направо към стената и Тракс. Портата, за чието местонахождение нямах и най-бегла представа по онова време, щеше да бъде затворена до изгрев-слънце. Затова трябваше по-скоро първо да се отдалечим възможно най-бързо от мястото на екзекуцията и второ да намерим място, където да прекараме спокойно нощта. Вървяхме известно време, следвайки указанията на пристава, но после се изгубихме безнадеждно. Въпреки това и двамата бяхме в отлично настроение.

През деня командирът се опита да подаде парите от надницата направо в ръката ми и аз едва успях да го убедя вместо това да ги хвърли в краката ми, както се полага по протокол. Разказах всичко това на Доркас, а тя се усмихна и каза:

— Тогава сигурно ти е платил добре?

— Два пъти повече от полагаемото за подобна услуга. Плати ми като на учител, а не като на пътуващ брат. Естествено получих и няколко бакшиша по време на съпътстващата церемония. Сега имам повече пари, отколкото по времето, когато напуснах кулата. Почвам да си мисля, че няма да ми е трудно да издържам и теб с парите, които ще заработвам като пътуващ карнифекс.

Доркас като че ли се загърна по-плътно в новото си кафяво наметало.

— Надявах се, че никога повече няма да ти се наложи да се занимаваш с нещо подобно. Поне не в скоро време. Следобедът беше така отмалял и това не ми се стори никак странно.

— Просто нервите ми не издържаха. Боях се, че няма да мине така гладко и ще направя някоя глупава грешка.

— Ти го съжаляваше. Знам, че е така.

— Може би. Все пак той беше брат на Аджиа, а аз я харесвам, като изключим може би отношението й към секса.

— Аджиа ти липсва, нали? Толкова много ли я харесваш?

— Аз я познавам само от един ден. Ако планът й бе сполучил, сега вече щях да съм мъртъв.

— Но листото не те уби.

Дълго след това не можех да забравя тона, с който Доркас изрече тези думи. Да, отровата на аверна не бе успяла да ме убие, а аз отклонявах упорито мислите си от този факт, точно както неизлечимо болният се старае с всички сили да не мисли за смъртта.

Бях оцелял, а трябваше да съм мъртъв. Защо? Този въпрос се загнезди в съзнанието ми като лош спомен. Пъхнах ръка под плаща и опипах внимателно гърдите си. Открих нещо като белег и малко засъхнала кръв около него, но кръвотечението бе спряло отдавна и не усещах никаква болка.

— Те просто не убиват — казах. — Това е всичко.

— Тя каза, че убивали.

— Тя наговори куп лъжи.

Изкачвахме се по едно полегато хълмче, огрени от изумрудената светлина на луната. Пред нас, изглеждащата досущ като планините по-близо, отколкото е всъщност, се виждаше стената. Зад нас се разстилаха светлините на Несус. Спрях на върха и ги огледах с възхищение, а Доркас хвана ръката ми.

— Толкова много къщи! Колко ли хора живеят в града?

— Никой не знае.

— И ние ще ги оставим до един зад гърба си. Колко е пътят до Тракс?

— Доста, поне така ми казаха. В основата на първия водопад. Не си длъжна да идваш с мен. Знаеш го много добре.

— Но искам да дойда. Но да предположим… Севериън, нека просто да предположим, че поискам да се върна след време. Ти ще се опиташ ли да ме спреш?

— Подобно пътуване ще бъде опасно за теб, ако си сама, затова сигурно ще се опитам да те разубедя. Но нямам намерение да те връзвам за себе си, ако това имаш предвид.

— Ти ми каза, че си направил копие на бележката от странноприемницата. Нали така каза? Но така и не ми показа това копие. Бих искала да го видя.