Джин Вульф: Мечът на Ликтора

Самият Тракс очевидно е бил укрепен град. Такова място едва ли би могло да устои повече от ден срещу враговете асциани — предназначението му по-скоро било да отблъсква апетитите на разбойници и разбунтували се ликуващи или дребни благородници. (Съпругът на Сириака, който би бил почти незабележим в Двореца на Самодържеца, явно е представлявал някакъв фактор и дори опасност в района на Тракс.) Макар на ликуващите и на дребните благородници да било забранено поддържането на частни армии, почти няма съмнение, че мнозина от последователите им, макар да се наричали ловци, стюарди и други подобни, всъщност са били повече или по-малко войници. Тяхното присъствие било необходимо, за да защитават господаря си от мародери и да събират рентите, но в случай на гражданско неподчинение те представлявали потенциален източник на сериозна опасност за хора като Абдиесус. Укрепеният град, построен на двата бряга на реката, би му дал почти необратимо преимущество при всеки конфликт от подобно естество.

Начинът, по който Севериън се измъква от града, показва до каква степен е можело да се контролира движението вън и вътре в Тракс. Личната крепост на архонта, замъкът Асиез („укрепеният граничен лагер“), охранявал северната граница на долината. Той, изглежда, е бил напълно отделен от двореца му и от самия град. Южната граница се затваряла от Капулус („дръжката на меча“), очевидно силно укрепена стена, умален вариант на Стената на Несус. Дори и скалните била се защитавали от фортове, свързани със стената. Разполагайки с неограничени запаси от прясна вода, градът, изглежда, е бил способен да издържи на продължителна обсада, стига обсаждащата сила да не разполагала с тежко въоръжение.

Дж. У.