Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Така си и знаех — изрече жрицата, без да скрива презрението си. — В параклиса няма нито една статуя, изобщо няма нищо, ако не се смятат мишите фъшкии. И при това тук е дяволска пустош! Гералт, защо не искате да се ожените във Венгерберг, в цивилизовано място?

— Нали знаеш, че Йенефер е квартеронка, а в твоите цивилизовани места не се толерират смесените бракове.

— Велика Мелителе! Какво значение има една четвърт елфическа кръв? Та почти във всеки от нас тече някаква част от кръвта на Стария народ! Това е само идиотски предразсъдък!

— Не съм го измислил аз.

Списъкът на гостите — не особено дълъг — беше съставен заедно от жениха и невястата, а с поканите трябваше да се заеме Лютичето. Скоро се оказа, че трубадурът е изгубил списъка, при това още преди да успее да го прочете. Засрамен, той не си призна за станалото, а реши да направи нещо по-лесно — да покани когото може. Разбира се, Лютичето познаваше Гералт и Йенефер достатъчно добре, за да не пропусне някой важен гост, но бардът не би бил себе си, ако не беше обогатил списъка с ужасяващо количество напълно случайни гости.

Така че се появи старият Весемир от Каер Морхен, възпитателят на Гералт, а заедно с него — вещерът Ескел, с когото Гералт беше дружал в детските си години.

Пристигна и друидът Мишовур в компанията на една мургава блондинка на име Фрея, една глава по-висока и стотина години по-млада от него. Заедно с тях се появи и ярл Крах ан Крайт от Скелиге, съпровождан от синовете си Рагнар и Локи. Когато Рагнар се качеше на кон, нозете му почти достигаха земята, а Локи наподобяваше изнежен елф. В това нямаше нищо странно — двамата бяха доведени братя, синове на различни наложници на ярла.

Появи се кметът Цалдемейн от Блавикен с дъщеря си Аника, много привлекателна, но страшно плаха госпожица.

Дойде джуджето Ярпен Зигрин и което беше интересно — сам, без обичайната му компания от брадати бандити, наричани от него „момчетата“. По пътя към Ярпен се беше присъединил елфът Хиреадан — личност с не особено ясно, но несъмнено високо положение сред Стария народ. Той бе ескортиран от неколцина никому неизвестни мълчаливи побратими.

Пристигна и шумна група полуръстове, от които Гералт познаваше само Даинти Бибервелт, фермерът от Рдестова 109 109 От rdest (пол.) — пача трева. — Б.пр. ливада, и — според слуховете — киселата му съпруга Гардения. В групата им имаше и един полуръст, който всъщност не беше полуръст — известният предприемач и търговец Телико Лунгревинк Леторт от Новиград, метаморф или доплер с външността на полуръст, наричан Дуду.

Появиха се и барон Фрейксенет от Брокилон със съпругата си, красивата дриада Браен, и петте им дъщери Морен, Цирила, Мона, Еитне и Кашка. Морен изглеждаше на петнайсет години, а Кашка — на пет. Косите на всички бяха червени като огън, макар че Фрейксенет беше чернокос, а Браен — с меднозлатисти коси. Браен беше в напреднала бременност. Фрейксенет със сериозен вид твърдеше, че този път детето им трябва да бъде син, при което групичката червенокоси дриади се споглеждаха и се подхилкваха, а Браен добавяше с усмивка, че „синът“ ще се казва Мелиса.

Пристигна едноръкият Яре, младият жрец и хроникьор от Еландер, възпитаник на Ненеке. Яре дойде главно заради Цири, по която беше увлечен. Цири, за разочарование на Ненеке, не обръщаше никакво внимание на сакатия младеж и неговите неловки ухажвания.

Списъкът от неочаквани гости се откриваше от княз Агловал от Бремерворд, чието идване граничеше с чудо, защото князът и Гералт искрено не можеха да се понасят. Още по-странен беше фактът, че Агловал се появи със съпругата си, русалката Шееназ. Шееназ някога беше пожертвала заради княза своята рибешка опашка срещу два невероятно красиви крака, но беше известна с това, че никога не се отделя от морското крайбрежие, защото сушата я плаши.

Малцина очакваха да дойдат други короновани особи, пък и никой не ги беше канил. Въпреки това монарсите изпращаха писма, подаръци, пратеници — или всичко това накуп. Рицарят Ивес представляваше крал Етайн, комесът Съливой — крал Вензлав, сир Матъм — крал Сигизмунд, а сир Деверо — кралица Ада, бившата стрига. Изглеждаше, че пътуването им е било весело, макар че Ивес беше с цепната устна, ръката на Съливой беше превързана, Матъм накуцваше, а Деверо го мъчеше такъв махмурлук, че едвам се крепеше върху седлото.

Никой не беше канил златния дракон Вилентретенмертх, защото никой не знаеше, първо, как да го покани, и второ, къде да го търси. За всеобщо учудване драконът се появи, разбира се, инкогнито, в облика на рицаря Борх с герб „Трите гарги“. Там, където присъства Лютичето, естествено, не можеше и да става дума за инкогнито, но въпреки това малцина вярваха на поета, когато той сочеше възкъдравия рицар и твърдеше, че е дракон.