— Силата, която ни е дала Богинята — заговори най-накрая възрастната вещица, — трябва да използваме само за да помагаме, спасяваме и изцеляваме. С помощта на нашата сила трябва да правим света по-добър. Затова трябва да използваме силата умело, разумно. А разумно означава практично и полезно. Силата не бива да се изразходва напразно. Разбираш ли ме, госпожице Верити Кларк?
— Разбирам.
— Тогава защо постоянно използваш силата за забавление, мила моя? За непрактични неща? Механизми? Машинки? Колелца и колички?
— Вече се извиних за двуколката — нацупи се девойката. — Вече казах, че съжалявам и че не съм искала… И изобщо…
— Какво?
— Именно машините и количките са практични. И грамадите, движещи се по релси. Някога ще настъпи време…
— Погледни, Верити — каза възрастната вещица. — Погледни тук и ми кажи какво виждаш.
— Ами… гори.
— Точно така. Гори, само гори от Кейп Код до Луизиана, от Флорида до Канада. Нищо повече, само дива, гъста, непроходима гора. Това е Новият свят! Това е Америка! Тук няма и никога няма да има релси, по които да се движат разни грамади или машини. Тук, в Америка, за такива неща като машини просто няма бъдеще. Никакво бъдеще, Верити. Защото ние, американските вещици, нямаме право да си губим времето за някакви си машини.
— Но…
— Никакво „но“. Приключвай с механизмите. Разбра ли ме, мила моя?
— Разбрах.
Над простиращите се от Кейп Код до Луизиана и от Флорида до Канада гори висеше тънкият сърп на луната. Над главите на вещиците тихо прелетя прилеп.
— Някой ден — меко прекъсна мълчанието Дороти Сътън, галейки кестенявите коси на Верити Кларк — ще имаш дъщери, мила моя. Дъщери, следващото поколение американски вещици. Много е важно силата, която ще им предадеш в наследство, да бъде истинска и полезна. Мисля, че не искаш единственото, на което са способни дъщерите ти, да бъде чупенето на движещи се машини? Не искаш това, нали? Значи трябва да се учиш. И да се отърваваш от вредните навици.
— Да, бабо. Разбирам.
— Тогава да се връщаме. Много огладнях.
— Ооо, и аз също.
Те бавно се спускаха по склона, сред високите треви. Спускаха се към селището, откъдето се носеше приятният мирис от дима на комините.
— Бабо…
— Да?
— Когато порасна, и за мен ли ще хванем мъж?
— Разбира се.
— А ако не дойде нито един?
— Винаги идва по някой, Верити. Винаги.
Долу, между брястовете, проблясвайки като сребро, течеше Мисчиф Крийк.
Анджей Сапковски. Нещо приключва, нещо започва
Превод: Васил Велчев
Редактор: Лора Шумкова
Коректор: Ангелина Вълчева
Дизайн на корицата: Бисер Тодоров
Предпечатна подготовка: Таня Петрова
Издателска къща „ИнфоДАР“, 2011 г.
ISBN: 978–954–761–479–6
Ономастика — дял от езикознанието, който изучава значението, произхода и разпространението на имената, главно личните. — Б.пр.
Топономастика — дял от езикознанието, който изучава произхода, значението и употребата на географските имена. — Б.пр.
Never Never Land или Neverland — „Небивала земя“ от романа на Джеймз Матю Бари „Питър Пан“. В случая Сапковски има предвид света, в който се развива действието на цикъла произведения за вещера Гералт. — Б.пр.
В борша, национално ястие в Русия, Украйна и Полша, не се слагат гъби. — Б.пр.
Pedigree (англ.) — родословие, произход. — Б.пр.
Licentia poetica (лат.) — поетическа свобода. — Б.пр.
Unabridged (англ.) — пълен, несъкратен. — Б.пр.
Басинет — вид рицарски шлем, чиято долна част е обрамчена от защитна ризница (айвентал) — Б.пр.
Splatter (англ.) — буквално „пръскане“ (подразбира се пръскане на кръв) — поджанр на филма на ужасите, в който съвсем преднамерено акцентът е върху крайно натуралистично демонстриране на кръв, вътрешности и графично насилие чрез използване на специални ефекти, изкуствена кръв, животинско месо и т.н. — Б. пр.
Locus terribilis (лат.) — ужасно място. — Б.пр.
Пол. „ Przekrój “, буквално „разрез“ — най-старият полски седмичник, излизал между 1945 и 2001 г. (разказът е писан през 1989 г.) — Б.пр.
Анемия на главния мозък (лат.) — Б.пр.
По дяволите, сигурно съм болен. (нем.) — Б.пр.
Това е невъзможно! Сънувам! (нем.) — Б.пр.
Читать дальше