Анджей Сапковски - Нещо приключва, нещо започва

— Знам, че няма смисъл — съгласи се тя. — Ти не вярваш в магията. Не си вярвал и когато си повдигал обвиненията против Мери Харгрейвс. Защото нали ти си скалъпил това обвинение, в крак с идващата от Сейлъм мода. Част от свидетелите си подкупил, други си заплашил, трети са се включили доброволно, радвайки се, че могат да навредят на някого. А всъщност е ставало въпрос за имуществото на старицата. За земята и парите в брой, които й е оставил мъжът й, морякът.

— Ти знаеш прекалено много, жено — процеди Коруин.

— О, ще те учудя още повече. Колкото и да е странно, на плановете ти е попречил именно Сейлъм. Всички са чували за Сейлъм. И всички, включително и Мери Харгрейвс, са знаели защо по време на следствието там Джайлс Кори е бил измъчван до смърт. За да се обяви конфискуване на имуществото, е необходимо да се получи самопризнание за участие в престъпление. Джайлс Кори е завещал имуществото си на своя зет, който е в безопасност далеч във Вирджиния. Издържал е изтезанията и не се е признал за виновен в глупавите обвинения. Умрял е от мъченията, но не е било възможно да се отнеме имуществото му. Не достигало самопризнанието за вина.

— Говори. — Коруин се озъби във вълча усмивка. — Продължавай. Слушам те внимателно.

— Макар и тежко болна, Мери Харгрейвс е понесла всичко, което са й направили по време на следствието. И умряла. Но ти не си можел да допуснеш да се повтори историята с Джайлс Кори. За разлика от неговия случай на теб ти е била под ръка наследницата на Мери Харгрейвс. Дъщеря й Джанет. Значи е можело да бъде обвинена и тя. И отново не са липсвали свидетели, че Джанет е летяла на метла, клела се е в Черната книга, целувала е аналното отверстие на Дявола и е гълтала червена хостия, отново са били намерени кукли, натъпкани с козя козина и прободени с игли, отново някоя богобоязлива жена не е имала съмнение кой е виновен за това, че членът на мъжа й е увиснал. И Джанет Харгрейвс е била подложена в Уотъртаунския затвор на същите процедури, през които е преминала и майка й. Продължаваш ли да слушаш внимателно?

— Цялото ти знание, жено — изрече бавно конетабълът, — въпреки това, в което нагло се опитваш да ме убедиш, не идва от твоята голяма и свръхестествена мъдрост. Съвсем не. Всичко, което знаеш, просто си го чула отнякъде. Някой ти го е разказал. Няма да питам кой, защото знам и без това. Твоите признания не са ми нужни. Ще ми кажеш само къде се крие този някой.

— Само това? — усмихна се Джемайма Тиндал. — И нищо повече? Много ми е интересно, как ще изтръгнеш от мен такова признание? Ще използваш същите методи, както и против жените от Сейлъм и против Мери Харгрейвс? Ще ме лишиш от сън? От вода? Ще обещаеш да ме помилваш? Ще ме завържеш за цяла нощ на кълбо, с пети на шията, така че на сутринта кръвта да се лее на потоци от носа ми? Или ще постъпиш както с Джанет Харгрейвс — просто ще ми раздробиш стъпалото чрез примка, стягана с колче? Ех, конетабле, конетабле, благодари на твоя Бог, че не мога да ти навредя, да ти причиня непосредствена болка. А е жалко, защото имам голямо желание за това.

Коруин бавно се приближи до стълба и свали от куката навито конопено въже.

— За разлика от теб, жено — каза той, проверявайки с дърпане здравината на въжето, — аз имам и възможност, и желание да ти навредя. А тъй като желанието е истинско и силно, то и вредата ще е голяма. Ще ми кажеш веднага какво знаеш. В противен случай ще ти изпотроша ставите.

— Опитай.

Когато той скочи към нея, тя направи само една крачка встрани и отвори малка врата в задната част на плевнята. На прага стоеше Исмаил Сасамон. Конетабълът едвам го позна.

Хенри Коруин беше смел човек. Той не се парализира от страх, а малко хора не биха се поддали на паниката при вида на Исмаил Сасамон. Индианецът беше гол, само бедрата му бяха покрити с разкъсана, завързана около кръста му риза. Лицето му. от челото до брадичката беше почернено с дървесен въглен, косите бяха завързани на опашка и украсени с орлово перо, торсът беше нашарен със сажди, глина и червена кора.

Хенри Коруин не се уплаши. Той светкавично измъкна изпод сюртука си пистолет, дръпна петлето и стреля право в лицето на индианеца. Но Исмаил Сасамон беше не по-малко бърз. Той отби дулото и куршумът се заби в гредата над дъската. В кълбата дим и посипващия се от тавана прах конетабълът за миг изгуби ориентация. И повече не успя да я намери.

Исмаил Сасамон го удари в слепоочието с покомокона. Конетабълът се олюля, а индианецът го удари още веднъж, така че слепоочната му кост изпука и хлътна. Коруин падна, хриптейки, напрегнатите му крайници затрепериха спазматично.