Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Това е темерийската стража, не са бандити!

— Така ли? Само им виж физиономиите! Впрочем веднага ще разбера какви са. Ще видиш.

Ладията се приближи бързо и пристана до борда на кораба. Един от стражите хвърли въже, друг хвърляше кука към парапета.

— Аз съм шкиперът! — Дървеницата препречи пътя на трима изскочили на борда стражи. — Това е кораб на Компанията на Малатиус и Грок. Какво има…

Един от хората, як и плешив, безцеремонно го блъсна с ръка, дебела като дъбов клон.

— Някой си Гералт, наричан Гералт от Ривия! — изкрещя гръмогласно той, измервайки шкипера с поглед. — Има ли такъв на борда?

— Не.

— Това съм аз. — Вещерът прекрачи през вързопите и сандъците и се приближи: — Аз съм Гералт, наричан Гералт. Какво има?

— В името на закона сте арестуван. — Плешивия обходи с поглед тълпата пътници. — Къде е момичето?

— Сам съм.

— Лъжеш!

— Момент, момент. — Иззад гърба на вещера излезе Олсен и сложи ръка на рамото му. — Спокойно, без крясъци. Закъснели сте, темерийци. Той вече е арестуван, и също в името на закона. Аз го пипнах. За контрабанда. В съответствие с разпорежданията ще го отведа в ареста в Оксенфурт.

— Как така? — намръщи се Плешивия. — А момичето?

— Тук няма и не е имало никакво момиче.

Стражите се спогледаха нерешително. Олсен се усмихна широко, започна да навива черния си мустак с ръка.

— Знаете ли какво ще направим? — засмя се той. — Елате с нас до Оксенфурт, темерийци. Ние с вас сме прости хора, не разбираме от тънкостите на правото. А комендантът на оксенфуртския арест е умен и опитен човек, той ще ни разясни всичко. Нали го познавате нашия комендант? Той например, се познава много добре с вашия, от Залива. Ще изложите пред него проблема си… Ще му покажете заповедта и печата… Нали имате заповед с печат, както е редно?

Плешивия мълчеше, гледайки навъсено митничаря.

— Нямам нито време, нито желание да ходя до Оксенфурт! — извика той накрая. — Ще взема птичката на нашия бряг — и туй то! Стан, Витек! Бързо, претърсете кораба! Веднага намерете онова момиче!

— Момент. По-спокойно. — Олсен, без да обръща внимание на виковете, процеждаше думите бавно и ясно. — Вие сте на реданската страна на Делтата, темерийци. Не внасяте ли нещо, за което трябва да платите мито? Или нещо контрабандно? Сега ще проверим. Ще потърсим. И ако намерим нещо, то все пак ще ви се наложи да дойдете до Оксенфурт. А ние, ако поискаме, винаги можем да намерим нещо. Момчета! При мен!

— Моят татко е рицар! — изпищя изведнъж Еверет, появил се ненадейно отнякъде до Плешивия. — И неговият нож е още по-голям.

Плешивия моментално хвана момчето за яката от боброва кожа и го вдигна във въздуха, събаряйки шапката с перото. Прихвана го за колана и допря до гърлото му ловджийския си нож.

— Назад! — изрева той. — Назад или ще прережа гърлото на сополанкото!

— Еверееет! — изпищя дворянката.

— Интересни методи прилага темерийската стража — изрече бавно вещерът. — Наистина, толкова интересни, че направо не ми се вярва, че това наистина е стражата.

— Затваряй си устата! — изрева Плешивия, тресейки квичащия като прасе Еверет. — Стан, Витек, дръжте го! В окови — и на ладията! А вие — назад! Къде е момичето, питам! Дайте ми я, защото ще заколя пикльото!

— Коли го тогава — процеди Олсен, като даде знак на своите митничари и извади меча си. — Какво, той да не е мое дете? А след като го заколиш, ще си поговорим.

— Не се намесвай! — Гералт хвърли меча си на палубата и спря с жест митничарите и моряците на Дървеницата. — Ваш съм, господин лъжестраж. Пусни детето.

— На ладията! — Плешивия, без да пуска Еверет, тръгна назад към ладията и се хвана за въжето. — Витек, вържи го! А вие, всички — назад! Ако някой се помръдне, хлапето ще умре!

— Полудя ли, Гералт? — промърмори Олсен.

— Не се намесвай!

— Еверееет!!!

Темерийската ладия изведнъж се разлюля и се отблъсна от кораба. Водата експлодира със силен плясък и от нея изскочиха две дълги, зелени, грапави лапи, осеяни с шипове, подобни на крайниците на богомолка. Лапите хванаха единия от стражите, стиснал харпун, и само за миг го завлякоха под водата. Плешивия изрева диво, пусна Еверет и се вкопчи във въжетата, спускащи се от кораба към ладията. Еверет падна с плисък във водата, която вече беше успяла да почервенее. Всички — и на кораба, и на ладията — започнаха да крещят като полудели.

Гералт се изтръгна от ръцете на опитващите се да го завържат стражи. Удари единия с юмрук по брадичката и го изхвърли от борда. Вторият замахна срещу него с един от харпуните, но омекна между ръцете на Олсен — мечът на митничаря беше забит до дръжка под ребрата му.