Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Ти по-добре гледай във фарватера вместо в небето, шкипер, за да не заседне корабът ти в някоя плитчина. Е, ето го и Оксенфурт. Гледайте, вече се вижда и Бъчвата!

Мъглата се беше разредила и се бе открил изглед към храсталаците и пасищата на десния бряг на реката, както и към част от издигащия се над тях акведукт.

— Това, господа, е експериментална пречиствателна станция — похвали се магистърът, отказвайки поредната глътка. — Това е огромен успех за науката, огромно достижение за Академията. Ремонтирахме стария елфически акведукт, каналите и резервоара и вече пречистваме отточните води от университета, градчето и близките села и ферми. Това, което наричате Бъчвата, е именно резервоарът. Огромен успех на науката…

— Наведете главите, наведете главите — предупреди ги Олсен, скривайки се зад фалшборда. — Миналата година това нещо избухна и лайната се разлетяха чак до Острова на жеравите.

Корабчето навлезе в протока между островите, широката кула и акведуктът се скриха в мъглата. Всички въздъхнаха с облекчение.

— Няма ли да минеш през Оксенфуртския проток, Дървеницо? — попита Олсен.

— Първо ще мина през Залива на габърите. За продавачите на риба и търговците от темерийския бряг.

— Хммм — почеса се по шията митничарят. — През Залива… Слушай, Гералт, случайно да имаш някакви конфликти с темерийците?

— Защо? Да не е разпитвал някой за мен?

— Позна. Както виждаш, не съм забравил молбата ти да се оглеждам за такива, които разпитват за теб. Та значи, темерийската стража е разпитвала за теб. Казаха ми го темерийски митничари, с които съм в добри отношения. Нещо тук намирисва, Гералт.

— Водата? — притесни се Линус Пит, поглеждайки боязливо към акведукта и „огромния успех на науката.“

— Този пикльо? — посочи Дървеницата Еверет, който постоянно се навърташе наблизо.

— Нямам предвид това — намръщи се митничарят. — Чуй ме, Гералт, темерийските митничари казаха, че онези стражи са задавали странни въпроси. Те знаят, че пътуваш на корабите на Малатиус и Грок. Питали са… дали пътуваш сам. Дали не си заедно със… По дяволите, само не се смей! Интересували се от някаква непълнолетна госпожица, която уж била видяна в твоята компания.

Дървеницата се разкикоти. Линус Пит хвърли на вещера изпълнен с неприязън поглед — такъв, какъвто се полага на белокоси мъже, от които се интересува законът заради увлечението им по непълнолетни момичета.

— Затова — Олсен се изкашля — митничарите решили, че най-вероятно това е частно разследване. Лични сметки, в които някой е забъркал стражите. Сякаш… семейството на малката или на годеника й. И митничарите се опитали да изяснят кой стои зад това. И изяснили. Това бил някакъв устат дворянин, нито беден, нито скъперник, представящ се като… Риенс или нещо такова. На дясната си буза има червено петно, като от изгаряне. Познаваш ли такъв?

Гералт се изправи.

— Дървеницо — каза той, — ще сляза в Залива на габърите.

— Как така? А чудовището?

— То си е ваша грижа.

— Относно грижите — вметна Олсен, — погледни отдясно на борда, Гералт. За вълка говорим…

Иззад острова, от бързо вдигащата се мъгла изникна ладия, на чиято мачта лениво се развяваше черно знаме, осеяно със сребристи лилии. Екипажът на гемията се състоеше от няколко души с островърхите шапки на темерийската стража.

Гералт бързо бръкна в торбата си и извади оттам двете писма — от Цири и от Йенефер. Трескаво ги накъса на малки парченца и ги хвърли в реката. Митничарят го наблюдаваше безмълвно.

— Мога ли да узная какво правиш?

— Не можеш. Дървеницо, грижи се за коня ми.

— Ти искаш… — намръщи се Олсен. — Ти възнамеряваш…

— Какво възнамерявам, си е моя работа. Не се намесвай, защото ще стане инцидент. Те плуват под темерийско знаме.

— Майната му на знамето им. — Митничарят премести меча върху колана си така, че да му е под ръка, и потърка с ръкав емайлираната пластинка на гърдите си, на която беше изобразен орел на червен фон. — Ако съм на палубата и правя оглед, значи тук е Редания. Няма да позволя…

— Олсен — каза вещерът, хващайки го за ръкава, — не се намесвай, моля те! Този с изгарянето на бузата го няма на ладията. А аз трябва да знам кой е той и какво иска. Трябва да се срещна с него.

— Ще позволиш да те оковат във вериги? Не ставай глупав! Ако това са лични сметки, отмъщение по частно поръчение, то веднага след островите, при Дълбината, ще полетиш към дъното, с котва на шията. Ще се срещнеш с раците на дъното!