Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

Ученият се нацупи.

— Предположенията — заяви той — трябва да се опират на сериозна научна основа, а не на слухове и измишльотини. Нали ви казах — хифридата, както е научното наименование на жагницата, не се среща във водите на Делтата. Била е изтребена преди повече от половин век, между другото вследствие на дейността на подобните вам, готови да убият веднага всичко, което изглежда неприятно, без да помислят, без да проучат съществото, без да го изследват, без да се интересуват от екологичната ниша.

На Гералт за момент му се прииска да каже искрено какво мисли за жагницата и нейната екологична ниша, но размисли.

— Господин магистър — каза той спокойно. — Една от двете отвлечени от палубата личности е била млада бременна жена. Искала е да охлади във водата отеклите си крака. Теоретично нейното дете някой ден би могло да стане ректор на вашия университет. Какво ще кажете за този подход към екологията?

— Ненаучен, емоционален и субективен подход. Природата се ръководи от свои собствени закони и макар те да са жестоки и безкомпромисни, не бива да се коригират. Това е борба за съществуване! — Магистърът се наведе над парапета и се изплю във водата. — А унищожаването на видове, дори и хищнически, не може да се оправдае с нищо. Какво ще кажете?

— Ще кажа, че е опасно да се навеждате така над парапета. Наблизо може да има жагница. Искате ли да проверите на свой гръб как жагницата се бори за съществуване?

Линус Пит пусна парапета и бързо отскочи назад. Леко пребледня, но веднага си възвърна контрола върху себе си и отново прехапа устни.

— Сигурно знаете много за тези фантастични жагници, господин вещерю?

— Несъмнено по-малко от вас. Така че може ли да се възползвам от случая? Ще бъдете ли така добър, господин магистър, да ми разкажете това-онова за водните хищници? Ще ви послушам с удоволствие, така пътешествието ще върви по-леко.

— Подигравате ли ми се?

— В никакъв случай. Наистина бих искал да запълня пропуските в образованието си.

— Хмм… Ако е наистина… Защо не. Тогава слушайте. Семейство Hyphydridae, влизащо в род Amphipoda, или Разнокраки, обхваща четири известни на науката вида. Два от тях живеят изключително в тропическите води. В нашата климатична област се среща, понастоящем доста рядко, само неголямата Hyphydra Longicauda, а също и достигащата малко по-големи размери Hyphydra Marginata. Биотопите на двата вида са застоялите или бавно течащи води. Това са наистина хищни видове, предпочитащи за храна топлокръвните същества… Искате ли да добавите нещо?

— Засега не. Слушам със затаен дъх.

— Да, хмм… В книгите се споменава също и подвидът — Pseudo Hyphydra, живеещ в блатата на Ангрен. Обаче наскоро ученият Бумблер от Алдерсберг доказа, че това е напълно самостоятелен вид от семейство Mordidae, или Гризобийци. Хранят се само с риби и дребни земноводни. Новото им наименование е Ichtyouorax Bumbleri.

— Това чудовище е извадило късмет — усмихна се вещерът. — За трети път го кръщават.

— Как така?

— Съществото, за което говорите, е жиритвата, която на Старата реч се нарича cinerea. И ако ученият Бумблер твърди, че се хранят само с риби, то може да се направи изводът, че той никога не се е къпал в езеро, в което живее жиритва. Но в едно нещо Бумблер е прав: че cinerea има толкова общо с жагницата, колкото аз с лисицата. И аз, и тя обичаме да си похапваме патешко.

— Каква cinerea? — възкликна магистърът. — Cinerea е митично същество! Наистина съм разочарован от невежеството ви. Наистина съм изумен…

— Знам — прекъсна го Гералт. — Губя много при близко запознанство. Въпреки това ще си позволя да коригирам на няколко места вашите теории, господин Пит. Да, жагниците винаги са живели в Делтата и продължават да живеят тук. Наистина, по някое време се е смятало, че са изчезнали. Защото те са се хранели с малки тюленчета…

— С малки морски свине — поправи го магистърът. — Не бъдете невежа. Не бъркайте тюлените с…

— … Хранели са се с морски свине, а морските свине били изтребени, защото приличат на тюлените. Източник са на същата кожа и мас като тюлените. По-късно били прокопани канали в горното течение на реката, били построени диги и прегради. Течението отслабнало, Делтата се затлачила и обрасла. А жагницата мутирала. Приспособила се.

— А?

— Хората възстановили хранителната й верига. Осигурили й други топлокръвни същества на мястото на морските свине. Започнали да превозват по Делтата овце, добитък, свине. Жагниците бързо съобразили, че всеки плуващ по реката сал, кораб или шлеп е един огромен съд с лакомства.