Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

— Четете ли?

Гералт вдигна глава.

— Чета. Защо? Случило ли се е нещо? Някой забелязал ли е нещо?

— Не, нищо — отговори шкиперът, бършейки ръка в кожения си кафтан. — Всичко във водата е спокойно. Но има мъгла, а ние вече сме близо до Островчето на жеравите…

— Знам. Плувам оттук вече за шести път, Дървеницо, без да броя пътуванията на връщане. Вече познавам пътя. Държа си очите отворени, не се притеснявай.

Шкиперът кимна и се отдалечи в посока на носа, като прескачаше натрупаните навсякъде сандъци и вързопи на пътниците. Заградените в средата на палубата коне пръхтяха и удряха с копита по дъските на палубата. Корабчето плуваше по следата на реката, в гъста мъгла, носът му пореше полето от водни лилии, заобикаляйки островчетата. Гералт се върна към писмото.

… това означава, че имам елфическо име. Но нали аз не съм елфка? Гералт, тук, при нас, също говорят за „катериците“. Понякога даже идват войници и разпитват и разправят, че ранените елфи не бива да се лекуват. Аз не съм казала нито дума за това, което стана през пролетта, не се бой. Помня и че трябва да тренирам, не се притеснявай. Ходя в парка и тренирам, когато имам време. Но не винаги, защото трябва да работя в кухнята или в градината, както всички момичета. А имаме и ужасно много за учене. Но нищо, ще уча. Ти нали също си учил в Храма, Майка Ненеке ми каза. Каза ми още, че всеки глупак може да размахва меча, но вещерката трябва да бъде умна.

Гералт, ти обеща да идваш. Идвай.

Твоя Цири

ПП. Идвай, идвай.

ПП II. Майка Ненеке каза да ти напиша накрая Слава на Великата Мелителе, нека винаги да бъде благосклонна към теб. И нищо да не ти се случи.

„Да можех да отида в Еландер — помисли си той, докато прибираше писмото. — Но е опасно. Може да ги насоча по следите си… И с тези писма също трябва да се приключи. Ненеке използва жреческа поща, но въпреки това… Проклятие, прекалено рисковано е.“

— Хммм… Хммм…

— Какво има пак, Дървеницо? Вече отминахме Островчето на жеравите.

— И слава на боговете, без произшествия — въздъхна шкиперът. — Е, господин Гералт, явно курсът отново ще бъде спокоен. Мъглата скоро ще се вдигне, а когато слънцето се покаже, край със страховете. Чудовището не се показва на слънчева светлина.

— Това може само да ме радва.

— Сигурен съм — усмихна се криво Дървеницата. — Компанията ви плаща на курс. Дали ще се случи нещо или не — все ще си вземете грошовете, нали?

— Питаш, като че ли не знаеш. Какво, да не би да се пробужда завист в теб? Че заработвам, докато стоя облегнат на парапета и гледам чайките? А на теб за какво ти плащат? За същото. За това, че си на палубата. Ако всичко върви гладко, нямаш никаква работа, разхождаш се от носа до кърмата, хилиш се на пътничките или опитваш да изнудиш търговците да те почерпят някоя водка. Мен също са ме наели, за да бъда на палубата. За всеки случай. Курсът е безопасен, защото има вещер на борда. Разходите за вещера са включени в цената на курса, нали така?

— Разбира се, че е така — въздъхна шкиперът. — Компанията не е на загуба. Познавам ги добре. Работя за тях пета година — плувам по Делтата, от Пиана до Новиград, от Новиград до Пиана. Е, да се хващаме за работа, господин вещер. Вие си се облегнете на парапета, а аз ще се разходя от носа до кърмата.

Мъглата се поразреди. Гералт извади от чантата си второто писмо, което неотдавна му бе донесъл странен посланик. Четеше това писмо за около трийсети път. То ухаеше на люляк и касис.

Скъпи приятелю…

Вещерът изруга тихо, гледайки едрите, равни, ъгловати, изписани с енергични движения на перото руни, отразяващи безпогрешно настроението на пишещия. Гералт за пореден път усети огромно желание да се опита да се ухапе по задника. Когато преди месец писа на магьосницата, две нощи поред се чудеше как да започне писмото. Най-накрая се спря на „Скъпа приятелко“. И сега си го беше получил.

Скъпи приятелю, страшно ме зарадва изненадващото ти писмо, получено почти три години след последната ни среща. Радостта ми беше още по-голяма, като се има предвид, че кръжаха разни слухове за твоята внезапна и неочаквана гибел. Постъпил си добре, като си решил да опровергаеш официално тези слухове, пишейки ми, хубаво е също, че направи това толкова бързо. От писмото ти следва, че си водил спокоен и скучен живот, лишен от каквито и да било изненади. В настоящите времена такъв живот е истински лукс, скъпи приятелю, и аз се радвам, че си успял да го постигнеш.

Трогна ме неочакваната ти загриженост за моето здраве, която си благоволил да проявиш, скъпи приятелю. Бързам да те известя, че наистина вече се чувствам по-добре, периодът на несгоди е зад гърба ми, отървах се от грижи, с чието описание не искам да те отегчавам.