Анджей Сапковски - Кръвта на елфите

Цири издърпа магьосницата в преобърнатия фургон на Ярпен. Помогна й Поли Далберг, който изведнъж се озова до нея. Гералт прикри двамата, като изправи Плотка между тях и нападащите Scoia’tael. Около фургона закипя бой. Цири слушаше ударите на остриетата, виковете, хриптенето на конете, тропота на копитата. Ярпен, Венцк и Гералт, обградени от елфи от всички страни, се биеха като обезумели дяволи.

Неочаквано биещите се бяха разделени от впряга на Реган, който се бореше на капрата с дебел полуръст с кафтан от рисова кожа. Полуръстът беше седнал върху Реган и се опитваше да го заколи с дълъг нож.

Ярпен ловко скочи на фургона, хвана полуръста за шията и го изхвърли зад борда. Реган извика пронизващо, хвана юздите, шибна конете. Те потеглиха рязко и фургонът се разклати, мигновено набирайки скорост.

— В кръг, Реган! — извика Ярпен. — В кръг! Завий!

Фургонът зави и отново налетя върху елфите, разпръсквайки ги.

Единият от тях подскочи и хвана повода на десния кон, но не успя да го задържи — инерцията го хвърли под копитата и колелата. Цири чу вик на ужас.

Втори елф, подскачащ наблизо, замахна с меча. Ярпен финтира, мечът звънко удари поддържащия платнището обръч, инерцията накара елфа да залитне напред. Джуджето изведнъж замахна рязко с ръка. Елфът изкрещя, напрегна се в седлото и рухна на земята. Между плешките му стърчеше наджакът.

— Е, хайде, кучи синове!!! — крещеше Ярпен, размахвайки брадвата. — Кой е следващият? Карай в кръг, Реган! В кръг!

Реган тръскаше окървавения си перчем и седеше свит на капрата под свистенето на стрелите, виеше като обезумял и безмилостно удряше конете. Конете се носеха в тесен кръг, създавайки подвижна огнена и димна стена около преобърнатия фургон, под който Цири беше издърпала почти изгубилата съзнание магьосница.

Недалеч от тях танцуваше мускулестият жребец на Венцк. Комисарят се беше прегърбил, Цири виждаше белите пера на стрелата, забита в хълбока му. Въпреки раните той се защитаваше ловко от двамата елфи, които го нападаха от земята, от двете му страни. Пред очите на Цири втора стрела го улучи в гърба. Венцк рухна с гърди върху коня, но се задържа върху седлото. Поли Далберг се втурна да му помогне.

Цири остана сама.

Хвана се за меча. Въпреки че по времето на тренировките той изскачаше мълниеносно иззад гърба й, сега по никакъв начин не искаше да излиза, съпротивляваше се, лепеше се за ножницата, сякаш е в смола. Сред кипящия водовъртеж от тела наоколо, сред движенията на оръжията, толкова бързи, че се размазваха пред очите й, нейният меч й изглеждаше неестествено бавен, струваше й се, че ще минат векове, преди да успее да го извади изцяло. Земята се тресеше и трепереше. Цири изведнъж осъзна, че трепери не земята, а собствените й колене.

Поли Далберг влачеше по земята ранения Венцк, като се бранеше с брадвата в другата си ръка от нападащия го елф. Покрай фургона профуча Плотка, Гералт налетя върху елфа. Беше изгубил някъде превръзката си, бялата му коса се развяваше като на вятър. Чу се удар на срещащи се мечове.

Друг Scoia’tael, без кон, изскочи иззад фургона. Поли остави Венцк, изправи се, замахна с брадвата си. И застина.

Пред него стоеше джудже с шапка, украсена с катерича опашка, и с дълга брада, сплетена в две плитки. Поли се поколеба.

Но чернобрадият не се замисли дори за секунда. Нанесе удар и с двете си ръце. Острието на брадвата му изсвистя и се вряза в ключицата на Поли с отвратително хрущене. Поли падна моментално, без да издаде нито звук. Сякаш силата на удара му беше строшила коленете.

Цири започна да пищи.

Ярпен Зигрин скочи от фургона. Чернобрадото джудже се завъртя, нанесе удар. Ярпен го избегна с ловко завъртане, изкрещя страшно, нанесе удар отдолу нагоре и раздроби черната брада, гръкляна, челюстта и лицето на противника си — чак до носа. „Катерицата“ се преви и рухна по гръб, пръскайки кръв, като мяташе ръце и разравяше с токовете на ботушите си земята.

— Герааалт!!! — извика Цири, чувствайки зад гърба си движение. Чувствайки зад гърба си смъртта.

Това беше неясна фигура, която Цири усети по средата на движението й. Само силует и движение, но момичето реагира моментално със скосен удар и финт, които беше научила в Каер Морхен. Парира удара, но беше прекалено нестабилна, прекалено наведена встрани, за да успее да набере инерция. Силата на удара я запрати в стената на фургона. Мечът се изплъзна от ръцете й.

Стоящата пред нея красива дългокрака елфка с високи ботуши смръщи лице, вдигна меча си, тръсна глава, отметна назад качулката си и дългите й коси се разпиляха по раменете й. Мечът проблесна ослепително, гривните върху китките на „катерицата“ пламнаха.