Анджей Сапковски - Време на презрение

Искра спря коня си наблизо. Тя хвана юздата на тъпчещия на място кон на Цири и дръпна силно, вдигайки на крака все още вкопчената в ремъка девойка.

— На седлото! — изкрещя Искра. — И тръгвай!

Цири успя да се сдържи и да не повърне, след което скочи върху седлото. По меча, който не изпускаше от ръцете си, имаше кръв. Тя с усилие се сдържа да не го хвърли колкото се може по-надалеч.

От прохода между къщурките излетя Мистле, влачейки след себе си двама души. Единият успя да се изтръгне, побягна и прескочи оградата, вторият получи удар с меч и падна на колене, хващайки се с двете си ръце за главата…

Цири и елфката препуснаха в галоп, но веднага спряха конете, защото откъм мелницата се връщаше Гиселхер, следван от останалите елфи. Окуражавайки се с викове, зад тях се носеше тълпа от въоръжени заселници.

— След нас! — извика в движение Гиселхер. — След нас, Мистле! Към реката!

Мистле, наведена настрани, дръпна юздите и се понесе след тях, като прескачаше ниските оградки на дворовете. Цири притисна глава към гривата на коня и също препусна след останалите. До нея в галоп се носеше Искра. Вятърът развяваше прекрасните й тъмни коси и разкриваше мъничко ушенце с остър връх, украсено с дребна обеца.

Раненият от Мистле все още пълзеше на колене насред пътя, олюлявайки се и хванал с двете си ръце окървавената си глава. Искра промени посоката на коня си, приближи се към него и му нанесе удар с всички сили отгоре надолу с меча. Раненият изкрещя. Цири видя как отсечените му пръсти се разлетяха встрани като трески от разсечена съчка и паднаха на земята като дебели бели червеи.

С огромно усилие Цири се сдържа да не повърне.

При една дупка в оградата на селището ги чакаха Мистле и Кайли, останалите Плъхове вече бяха далече. Четиримата се понесоха в галоп, прекосиха рекичката, пръскайки вода на височината на конските глави. Наведени и притиснали бузи към гривите, те излязоха на пясъчен склон и препуснаха през изпълнено с лупина виолетово поле. Искра, която беше с най-добър кон, се откъсна напред.

Понесоха се към една гора, сред сенки и влага, между дънерите на букове. Настигнаха Гиселхер и останалите, но забавиха ход само за миг. Гората свърши, те излязоха в поле с калунови храсти и отново препуснаха в галоп. Скоро Цири и Кайли започнаха да изостават — конете на хващачите не можеха да издържат на темпото на прекрасните расови жребци на Плъховете. Цири имаше допълнителни затруднения — едва докосваше с крака стремената на едрия кон, а в движение не можеше да ги повдигне. Умееше да язди без стремена не по-лошо, отколкото с тях, но знаеше, че няма да издържи дълго на галопа в тази поза.

За щастие след няколко минути Гиселхер спря предната групичка и изчака тя и Кайли да се присъединят към тях. Цири премина в тръс. Не можеше да вдигне стремената, защото в ремъците нямаше дупчици. Затова без да намалява скоростта, прехвърли десния си крак над лъка на седлото и седна по дамски.

Когато Мистле видя позата на девойката, се разсмя.

— Виждаш ли, Гиселхер, тя е не само акробатка, но и циркова артистка. Ех, Кайли, откъде го намери това дяволче?

Искра, сдържайки красивата си кафява кобила, все така суха и напираща да премине в галоп, се приближи, избутвайки сивия кон на Цири. Той изпръхтя и отстъпи. Цири дръпна юздата, навеждайки се назад в седлото.

— Знаеш ли защо си още жива, кретенке? — попита елфката, отмятайки косите си от челото. — Селянинът, когото милосърдно пощади, натисна спусъка преждевременно и уцели коня ти, а не теб. Иначе сега щеше да имаш стрела в гърба. За какво го носиш този меч?

— Остави я, Искра — каза Мистле, опипвайки мократа от пот шия на коня си. — Гиселхер, трябва да забавим темпото, иначе ще уморим конете! Нали никой не ни гони?

— Трябва да прекосим Велда колкото се може по-бързо — отговори Гиселхер. — От другата страна на реката ще отдъхнем. Кайли, как е твоят кон?

— Ще издържи. Не е расов, не може да участва в надбягвания, но е силен.

— Тогава да потегляме!

— Момент — каза Искра. — А тази сополанка?

Гиселхер се огледа, оправи червената превръзка на челото си, задържа поглед върху Цири. Лицето му сега приличаше малко на лицето на Кайли — същата зловеща извивка на устните, същите присвити очи, същите остри и изпъкнали скули. Обаче той беше по-голям от светлокосия. Синкавите сенки върху бузите показваха, че вече се бръсне редовно.

— Наистина — изрече той дрезгаво. — Какво да правим с теб, момиче?