Анджей Сапковски - Време на презрение

— Време е да тръгваме — каза рязко Гиселхер, онзи с червената превръзка на челото си, явно водачът им. — Наистина продължи прекалено дълго. Мистле, довърши тоя нещастник.

Късо подстриганата се приближи, вдигна меча си.

— Милост! — извика Скомлик, падайки на колене. — Не ме убивайте! Имам малки деца… Мънички…

Девойката го удари рязко, завъртайки се. Кръвта плисна, оставяйки неправилна ивица от кафеникави точици върху бялата стена.

— Не мога да понасям малки деца — каза остриганата, докато с бързо движение на пръстите си забърсваше кръвта от острието.

— Не стой, Мистле — напомни й мъжът с червената превръзка. — По конете! Трябва да се омитаме оттук! Това е нилфгардско селище, тук нямаме приятели!

Плъховете светкавично напуснаха кръчмата. Цири не знаеше какво да прави, но нямаше време за чудене. Мистле, късо подстриганата девойка, я побутна към вратата.

Пред кръчмата, сред парчетата от халбите си и сред оглозганите кости, лежаха нисирите, които бяха охранявали входа. Откъм селището тичаха въоръжени с копия заселници, но при вида на излизащите навън Плъхове веднага се скриха между къщите.

— Яздиш ли на кон? — извика Мистле на Цири.

— Да…

— Тогава се качвай на някой — и препускай! За главите ни е обявена награда, а това е нилфгардско село. Всички вече са се хванали за лъковете и рохатините 13 13 Рохатина (пол. rohatyna) — леко оръжие на старата полска конница. — Б.пр. ! Препускай след Гиселхер! Насред улицата! По-надалеч от къщите!

С лекота Цири прескочи ниската ограда, хвана юздите на един от конете на хващачите, скочи на седлото и удари коня по задника с плоската страна на меча, който така и не беше изпускала. Препусна в галоп, изпреварвайки Кайли и многоцветната елфка, която се казваше Искра. Понесе се след Плъховете в посока на мелницата. Видя как иззад ъгъла на една от къщурките изскочи човек с арбалет и се прицели в гърба на Гиселхер.

— Съсечи го! — чу иззад гърба си. — Съсечи го, момиче!

Цири се приведе напред на седлото, променяйки посоката на коня с дърпане на юздите и с натиск на краката, и замахна с меча. Човекът с арбалета се обърна и в последния миг тя видя изкривеното му от ужас лице. Вдигната за удар ръка се забави за момент и това беше достатъчно, за да може носещият се в галоп кон да премине покрай стрелеца. Цири чу изщракването на освобождаващата се тетива, конят извили и се изправи на задните си крака. Цири измъкна краката от стремената, моментално скочи и се приземи приклекнала. Приближилата се Искра се наведе от седлото, замахна рязко и съсече стрелеца през тила. Той падна на колене, а после — и по лице; вдигна се облак прах. Раненият кон цвилеше и подскачаше наблизо и най-накрая се понесе между къщите, хвърляйки къчове.

— Идиотка! — извика елфката, преминавайки покрай Цири. — Проклета идиотка!

— Скачай! — извика Кайли, приближавайки се към нея. Цири притича, хвана протегнатата ръка. От удара се олюля, ставата на рамото й изпука, но тя успя да скочи на коня и да се хване за раменете на светлокосия Плъх. Препуснаха в галоп, минавайки покрай Искра. Елфката се върна, за да се разправи с още един стрелец на арбалет, който хвърли оръжието си и побягна към плевнята. Искра го настигна без усилие. Цири извърна глава. Чу как стрелецът изкрещя — кратко и диво като звяр.

Догони ги Мистле, водейки оседлан кон за юздите. Извика нещо. Цири не разбра думите, но веднага съобрази какво трябва да направи. Пусна раменете на Кайли и скочи на земята в движение. Затича се към конете, които се бяха приближили на опасно разстояние от сградите. Мистле й хвърли юздата, обърна се и извика предупредително. Цири се обърна точно навреме, за да избегне с ловко странично завъртане коварен удар с копие, нанесен от якичък заселник, който беше изскочил от свинарника.

Това, което се случи после, дълго време я преследва в сънищата й. Тя помнеше всичко, всяко движение. Страничното завъртане, което я спаси от удара на копието, й предостави идеална позиция за атака. Типът с копието, силно наведен напред, не можеше нито да отскочи, нито да се предпази с оръжието, което държеше и с двете си ръце. Цири нанесе плосък удар, правейки обратен полупирует. За миг видя отворената за вик уста върху обраслото с няколкодневна брада лице. Видя плешивината над челото и по-светлата кожа над линията, отбелязваща къде е стояла предпазващата от изгаряне шапка. А после всичко, което виждаше, беше заслонено от фонтан кръв.

Тя все още държеше коня за юздите; животното се уплаши от зловещия вой, дръпна я и я повали на колене. Цири не изпусна юздите. Раненият виеше и хриптеше, мяташе се конвулсивно по сламата и купчините тор, а кръвта извираше от него като от заклана свиня. Цири чувстваше как стомахът й се надига към гърлото.