Анджей Сапковски - Време на презрение

— Плъховете-е-е! — изкрещя Веркта, опитвайки се да извади заплелия се в колана му меч.

Дебелакът с перчема извади оръжието си и скочи към клекналата на пода девойка, замахна, но тя, макар и на колене, ловко отби удара и отскочи встрани, а младежът с кожухчето скочи след нея и със замах удари нисира в слепоочието. Дебелият моментално омекна и се стовари като чувал на пода.

Вратата на кръчмата се отвори с ритници и в помещението нахлуха още двама Плъхове. Първият беше висок и мургав, носеше осеян с копчета кафтан и имаше яркочервена превръзка на челото си. С два удара на меча той отхвърли двама от хващачите в противоположни посоки и се зае с Веркта. Вторият — нисък и набит, светлокос — с широк удар съсече Ремиз, шуреят на Скомлик. Останалите хващачи се втурнаха да бягат към кухнята. Но Плъховете вече бяха и там — от задната стая изведнъж изскочи тъмнокоса девойка с приказно шарени дрехи. С бързо мушкане тя прободе един от хващачите, после се завъртя и отблъсна друг, след което се зае с кръчмаря, преди той да успее да извика кой е.

Помещението се изпълни с крясъци и звън на мечове. Цири се скри зад стълба.

— Мистле! — Разкъсал прерязаните въжета, Кайли се бореше с ремъка, който притискаше шията му към стълба. — Гиселхер! Реф! Насам!

Обаче Плъховете бяха заети с битката; единственият, който чу вика на Кайли, беше Скомлик. Хващачът се обърна и вече се готвеше да прикове Плъха към стълба. Цири реагира мигновено и машинално — както по време на битката с виверна в Грос Велен и както на Танед; всички научени в Каер Морхен движения се извършиха от само себе си, почти без нейно участие. Тя изскочи иззад стълба, завъртя се в пирует, налетя на Скомлик и го удари силно в бедрото. Тя беше прекалено дребна и лека, за да отблъсне огромния хващач, но успя да наруши ритъма на движенията му. И да предизвика вниманието му върху себе си.

— Ти, пачавро!

Скомлик замахна, мечът описа дъга във въздуха. Тялото на Цири отново направи пестелив финт и хващачът за малко да падне, политайки след набралия инерция меч. Ругаейки, той замахна още веднъж, влагайки цялата си сила в удара. Цири отскочи ловко, приклекна уверено с левия си крак и направи обратен пирует. Скомлик замахна още веднъж, но и този път не успя да я уцели.

Между тях изведнъж се строполи Веркта, опръсквайки и двамата с кръв. Хващачът отстъпи, огледа се. Отвсякъде го заобикаляха трупове. И Плъхове, приближаващи се с насочени към него мечове.

— Стойте — изрече студено мургавият с червената превръзка на челото си, докато най-накрая освобождаваше Кайли. — Изглежда много иска да съсече девойката. Не знам защо. Не знам също по какво чудо досега не е успял. Но да му дадем шанс, щом толкова много иска.

— Да дадем шанс и на нея, Гиселхер — каза набитият. — Нека това бъде честна битка. Дай й някакво желязо, Искра.

Цири усети в дланта си ръкохватката на меч. Малко тежичък.

Скомлик запъхтя яростно и се хвърли срещу нея, размахвайки меча като мелница. Той беше твърде бавен — Цири се изплъзваше от ударите с бързи финтове и завъртания, като дори не се опитваше да парира сипещите се върху нея удари. Мечът й служеше само за противотежест, улесняваше финтовете.

— Жестоко! — засмя се подстриганата девойка. — Това е акробатика!

— Бърза е — съгласи се многоцветната, която беше дала меча на Цири. — Бърза е като елфка. Ей, дебелак? Може би искаш да опиташ с някоя от нас? С нея няма да се справиш.

Скомлик отстъпи, огледа се, после изведнъж неочаквано скочи напред, опитвайки се да прободе Цири с върха на меча си, като при това се изпъна като чапла с издаден напред клюн. Цири се изплъзна от удара с къс финт и се завъртя. За секунда виждаше изпъкналата, пулсираща вена на врата на Скомлик. Знаеше, че от тази позиция той нямаше да успее нито да парира, нито да избегне удара. Знаеше къде и как трябва да удари.

Но не го направи.

— Достатъчно. — Тя усети върху рамото си ръка. Девойката с пъстрата дреха я отблъсна, в същия момент двама други Плъхове — онзи с късото кожухче и подстриганата девойка — притиснаха Скомлик в ъгъла, насочили мечове към него.

— Стига с тази игра — повтори шарената, обръщайки Цири към себе си. — Продължи твърде дълго. И то по твоя вина, момиче. Можеш да го убиеш, а не го убиваш. Кой знае защо ми се струва, че няма да останеш жива дълго време.

Цири потрепна, гледайки в огромните тъмни очи с формата на бадеми. Видя зъбите в полуотворената за усмивка уста — бяха толкова дребни, че усмивката изглеждаше неестествена. Това не бяха човешки очи и човешки зъби. Многоцветната девойка беше елфка.