Анджей Сапковски - Време на презрение

— Твоят барон — изплю се Скомлик — целува нилфгардски ръце и лиже нилфгардски задници вместо теб. На тебе не ти се налага да правиш това и ти е лесно да говориш.

— Не се коси — каза успокояващо нисирът. — Не говорех против теб, вервай ми. Намерил си тая девойка, която нилфгардците търсят — радвам се да го видя. Добре, че и ти ще вземеш наградата, а не скапаните нилфгардци. А това, че служиш на префекта? Никой не избира господарите си, те си ни избират. Хайде, сядай с нас, да пием за срещата.

— Добре, защо не — съгласи се Скомлик. — Само че първо дайте малко въже. Ще вържа девойката за стълба, до вашия Плъх, става ли?

Нисирите избухнаха в смях.

— Вижте го, ужасът на границата! — закикоти се дебелакът с перчема. — Въоръжената сила на Нилфгард! Завържи я, Скомлик, завържи я, какво толкова? Обаче вземи желязна верига, защото този твой важен пленник ще вземе да скъса въжето и да ти хвърли един бой, преди да избяга. Изглежда страшна, чак тръпки ме побиват.

Дори спътниците на Скомлик се засмяха приглушено. Хващачът се изчерви и се приближи до масата, като завъртя колана си.

— Аз за по-сигурно, за да не избяга…

— Не ни занимавай с глупости — прекъсна го Веркта, разчупвайки хляба. — Ако искаш да побъбрим, първо седни, както си му е редът. А тази девойка, ако искаш, я окачи за тавана надолу с главата. Това много слабо ме вълнува. Само че това е страшно смешно, Скомлик. За тебе и за твоя префект това може и да е важен пленник, но за мен е изтощено и уплашено дете. Смяташ да я връзваш? Тя едвам се държи на краката си, за бягство и дума не може да става, вервай ми. От какво те е страх?

— Сега ще ви кажа от какво ме е страх. — Скомлик прехапа устните си. — Това е нилфгардско селище. Заселниците не ни посрещнаха с хляб и сол, и казаха, че вече имат наострен кол за вашия Плъх. И са прави, защото префектът издаде указ заловените разбойници да бъдат убивани на място. Ако не им дадете пленника, ще наострят колове и за вас.

— Да бе — подхвърли дебелият с перчема. — Ще уплашат гаргите. По-добре да не пробват, че ще им пуснем кръвчица.

— Няма да им дадем Плъха — добави Веркта. — Той си е наш и ще отиде в Тифи. А барон Луц ще уреди всичко с префекта. Е, стига сме ръсили празни приказки. Сядайте.

Хващачите завъртяха коланите с мечовете и охотно седнаха на масата на нисирите, като викнаха кръчмаря и съгласно указанията посочиха Скомлик като човек, който ще плаща сметката.

С ритник Скомлик прекара едно столче до стълба и дръпна Цири за ръката. Дърпането беше толкова рязко, че тя падна и удари рамото си в коляното на завързания юноша.

— Ще седиш тук — промърмори Скомлик. — И не мърдай, защото ще те пребия като куче.

— Гнида такава — изрече юношата, гледайки го с присвити очи. — Животно…

Цири не знаеше повечето думи, които излязоха от злобно изкривените устни на момчето. Но по промяната в лицето на Скомлик разбра, че това трябва да са необикновено отвратителни и обидни думи.

Хващачът пребледня от гняв, замахна, удари пленника по лицето, после хвана дългите му руси коси и удари главата на момчето в стълба.

— Хей! — извика Веркта, надигайки се иззад масата. — Какво правиш?

— Избивам му зъбите на смотания Плъх! — изрева Скомлик. — Краката ще му откъсна, и двата!

— Престани да го биеш и ела тук — Веркта седна, изпи на екс халба бира и избърса мустаците си. — От твоите пленници можеш да късаш каквото си искаш, нашите не ги закачай. А ти, Кайли, не се прави на толкова смел. Седи мирно и си мисли за ешафода, който барон Луц заповяда да се издигне в града. Списъкът на нещата, които палачът ще ти направи на този ешафод, вече е съставен, и, вервай ми, дължината му е три лакти. Половината град вече прави залози до коя точка ще издържиш. Така че си пести силите, Плъх. Аз самият заложих дребна сума и разчитам, че няма да ме разочароваш и ще издържиш поне до кастрирането.

Кайли се изплю и извърна глава, доколкото му позволяваше стягащият шията му ремък. Скомлик позатегна колана си, изгледа зловещо свилата се върху столчето Цири, присъедини се към компанията на масата и започна да ругае, защото в донесената от кръчмаря халба бяха останали само слаби следи от пяна.

— Как хванахте Кайли? — попита той, правейки знак на кръчмаря, че иска да увеличи поръчката. — И то жив? Защото трудно ще повярвам, че сте избили останалите Плъхове.

— Всъщност просто извадихме късмет — каза Веркта, разглеждайки критично това, което току-що беше извадил от носа си. — Той беше сам. Беше се отделил от шайката и беше отишъл до Нова Ковачница, за да нощува при една девойка. Кметът знаеше, че сме наблизо, и ни извика. Пристигнахме по съмване, хванахме го в сеното, не гъкна.