Анджей Сапковски - Време на презрение

— Ас неговата девойка се забавлявахме наред — закикоти се дебелакът с перчема. — Дори и Кайли през нощта да не я е задоволил, не може да е останала недоволна. Сутринта така я обработихме, че после не можеше да мръдне нито ръка, нито крак!

— Нали ви казвам, вие сте боклуци и тъпанари — извика Скомлик подигравателно. — Изпуснали сте добри пари, глупаци. Вместо да губите време с жената, трябвало е да разпитате Плъха с нагорещено желязо и да разберете къде нощува бандата. Могли сте да хванете всичките — Гиселхер и Реф… За Гиселхер Варнхагенови от Сарда даваха двайсет флорена още миналата година… А за онази, тяхната пачавра, как й беше името… Като че ли Мистле… За нея префектът би дал още повече, след онова, което направи на неговите племенници при Друиг, когато Плъховете разграбиха обоза.

— Ти, Скомлик — намръщи се Верста, — или си тъп по рождение, или тежкият живот ти е изпил мозъка. Ние сме шестима. Само шестима трябваше да нападнем цялата им шайка, така ли? А наградата и без това няма да ни се изплъзне. Барон Луц ще му сгрее петите на Кайли в затвора — няма да пожали време, вервай ми. Кайли всичко ще изпее, ще издаде скривалищата им и квартирите им, тогава ще тръгнем достатъчно хора, ще обкръжим бандата, ще ги измъкнем като раци от торба.

— Да бе. Ще ви чакат те. Като узнаят, че сте хванали Кайли и веднага ще се укрият в старите си скривалища и квартири. Не, Веркта, нека да погледнем истината в очите — омазали сте работата. Разменили сте наградата срещу една фуста. Такива сте си, знаем ви вас… Само фусти са ви в главите.

— Ти си фуста! — Веркта изскочи иззад масата. — Ако ти е толкова спешно, тогава иди сам да хванеш Плъховете, заедно с твоите герои. Само че внимавай, нилфгардска подлого, защото да тръгнеш подир Плъховете не ти е като да ловиш невръстни девойчета!

Нисирите и хващачите са заеха да се надвикват и да се обиждат по какви ли не начини. Кръчмарят бързо донесе бира и измъкна празната халба от ръката на дебелака с перчема, който вече замахваше срещу Скомлик. Бирата бързо смекчи спора, намокри гърлата и успокои темперамента.

— Давай да ядем! — извика дебелакът на кръчмаря. — Пържени яйца със салам, боб, хляб и сирене.

— И бира!

— Какво се опули, Скомлик? Днес сме с пълни кесии! Кайли олекна с кон, кесия, дрънкулки, меч, седло и кожух — всичко продадохме на джуджетата.

— Червените ботушки на неговата девойка също ги продадохме. И украшенията й!

— Е, тогава наистина има с какво да се пие. Радвам се!

— И на какво се радваш толкова? Ние имаме с какво да пием, не и ти. А ти през това време можеш да издухаш носа на тази твоя важна пленница или да изчистиш въшките й. Каквато пленената, такъв и пленилият я, ха, ха!

— Вие, кучи синове!

— Ха, ха, сядай, шегувах се!

— Да пием за съгласието! Ние черпим!

— Хей, къде са яйцата, кръчмарю, чумата да те тръшне!

— И бирата давай!

Свитата върху столчето Цири вдигна глава и срещна вперените в нея злобни зелени очи на Кайли, проблясващи изпод разрошените светли коси. Побиха я тръпки. Лицето на Кайли, макар и симпатично, беше зло. Много зло. Цири веднага осъзна, че това малко по-голямо от нея момче е способно на всичко.

— Сигурно боговете са те изпратили — прошепна Кайли, пробождайки я със зелените си очи. — Като си помисля само, че не вярвам в тях, а са те изпратили. Не се оглеждай, малка идиотке. Трябва да ми помогнеш… Слушай, да те вземат дяволите…

Цири настръхна още повече, наведе глава.

— Слушай — изсъска Кайли, при което зъбите му проблеснаха съвсем по плъхски. — След малко, когато кръчмарят мине покрай нас, ще извикаш… Слушай ме, по дяволите…

— Не — прошепна тя. — Ще ме пребият…

Устата на Кайли се изкриви и Цири осъзна, че побоят изобщо не е най-лошото, което може да й се случи. Макар че Скомлик беше едър, а Кайли — слаб и при това завързан, тя инстинктивно чувстваше от кого трябва да се бои повече.

— Ако ми помогнеш — прошепна Плъхът, — аз ще помогна на теб. Не съм сам. Имам приятели, които не изоставят своите в беда… Но когато моите приятели пристигнат, когато се започне, аз не бива да стърча завързан за стълба, защото тези мерзавци ще ме убият… Слушай ме, мамка му. Сега ще ти кажа какво трябва да направиш…

Цири наведе глава още по-ниско. Устните й трепереха.

Хващачите и нисирите ядяха пържените яйца, мляскайки като свине. Кръчмарят разбърка казана и донесе на масата поредната халба бира и самун изпечен хляб.

— Гладна съм! — извика послушно Цири, леко пребледняла. Кръчмарят се спря, погледна я дружелюбно, после се обърна към пируващите.