Анджей Сапковски - Огнено кръщение

— Моето многосъставно име — отговори леко засегнат Регис — е истинско. Отговарящо на вампирските традиции.

— Моето също — побърза да поясни Кахир. — Мавр е името на майка ми, а Дифрин — на прадядо ми. Не виждам тук нищо смешно, поете. Интересно как ли се казваш ти? Защото „Лютичето“ явно е прякор.

— Не мога да използвам и издавам истинското си име — отговори загадъчно бардът, гордо вирвайки нос. — Твърде известно е.

— А мен — неочаквано се включи в разговора Милва, която дълго време беше мълчала навъсено — много ме дразнеше, когато ми казваха умалително Мая, Маня или Марилка. Когато някой чуе такова име, веднага си мисли, че може да те шляпне по задника.

Стъмваше се. Жеравите отлетяха, тръбенето им утихваше в далечината. Духащият откъм планините вятър стихна. Вещерът прибра сихила в ножницата.

Това се беше случило същия ден сутринта. А по пладне започна всичко.

„Можеше да се очаква и по-рано — помисли си той. — Но кой от нас, освен Регис, разбираше от такива неща? Естествено, всички бяха забелязали, че Милва често повръща сутрин. Но ние нерядко ядяхме неща, от които ни се обръщаха вътрешностите. Лютичето също повръща един или два пъти, а Кахир по едно време получи такова разстройство, че се уплаши да не е хванал дизентерия. А това, че девойката често слиза от коня и ходи в храстите, го взех за възпаление на пикочния мехур.

Какъв идиот съм бил!

Регис, изглежда, се досещаше. Но си мълчеше. Мълчеше до момента, в който повече не можеше да се мълчи. Когато спряхме при една изоставена дърварска колиба, Милва го повика в гората и двамата дълго разговаряха, на моменти на много висок глас. Вампирът се върна от гората сам. Започна да вари и разбърква някакви билки, после неочаквано повика всички ни в колибата. Започна отдалеч, както винаги, със своя действащ на нервите менторски тон.“

— Обръщам се към всички ви — повтори Регис. — Все пак се превърнахме в дружина и носим колективна отговорност. Нищо не се променя от факта, че най-вероятно сред нас го няма онзи, който носи най-голямата отговорност. Непосредствената, бих казал.

— Говори по-ясно, по дяволите! — ядоса се Лютичето. — Дружина, отговорност… Какво й е на Милва? От какво е болна?

— Това не е болест — каза тихо Кахир.

— Поне не в точния смисъл на тази дума — потвърди Регис. — Девойката е бременна.

Кахир кимна, показвайки, че се е досещал. Лютичето се опули. Гералт прехапа устни.

— В кой месец?

— Отказа да ми съобщи, и то доста грубо, каквито и да било дати, включително и датата на последния й месечен цикъл. Но аз разбирам от тези неща. Това ще бъде десетата седмица.

— Значи можеш да престанеш с патетичните си намеци за непосредствената отговорност — каза мрачно Гералт. — Не е никой от нас. Ако си имал някакви съмнения в това, съм длъжен да ги разсея. Но си напълно прав, когато говориш за колективната отговорност. Сега тя е на всички нас. Изведнъж се превърнахме едновременно в съпрузи и бащи. Слушаме внимателно какво ще каже лекарят.

— Редовно, нормално хранене — започна да изброява Регис. — Никакъв стрес. Здрав сън. А скоро — и край на язденето.

Мълчаха дълго.

— Ясно — каза най-накрая Лютичето. — Имаме проблем, господа съпрузи и бащи.

— И то по-голям, отколкото предполагате — каза вампирът. — Или по-малък. Всичко зависи от гледната точка.

— Не разбирам.

— А би трябвало — промърмори Гералт.

— Тя поиска — обади се Регис след кратко мълчание — да приготвя и да й дам един силен и радикално действащ… медикамент. Смята го за лекарство против грижи. Много е решителна.

— Ти даде ли й го?

Регис се усмихна.

— Без да се посъветвам с другите бащи?

— Лекарството, за което тя моли — обади се тихо Кахир — не е чудотворна панацея. Имам три сестри, знам за какво говоря. Тя май си мисли, че вечерта ще изпие отварата, а на сутринта ще може да тръгне с нас на път. Нищо подобно. Поне десет дни дори не може да си мечтае да се качи на седлото. Трябва да й кажеш това, преди да й дадеш лекарството, Регис. А можеш да й го дадеш едва когато намерим легло за нея. С чисти завивки.

— Разбрах — кимна Регис. — Един глас „за“. А ти, Гералт?

— Какво аз?

— Господа — вампирът ги огледа с тъмните си очи, — не се правете, че не разбирате.

— В Нилфгард — каза Кахир, като се изчерви и наведе глава — по тези въпроси гласът на жената остава решаващ. Никой няма право да влияе на решението й. Регис каза, че жената иска да се възползва от… медикамент. Само заради това, единствено заради това започнах да мисля за предстоящото нещо като за свършен факт. И за последствията от този факт. Но аз съм чужденец и не разбирам вашите… Изобщо не трябваше да се обаждам. Извинете ме.