Анджей Сапковски - Огнено кръщение

Пърсифал Шутенбах, Мънро Бруис, Язон Варда и Фигис Мерлуцо заобиколиха Гералт и здравата му смачкаха дясната ръка с ръкостисканията си. А когато иззад купчините от дърва се появи и останалата част от дружината, буйната радост се усили още повече.

— Милва! Регис! — завика Золтан, прегръщайки всички подред. — Лютичето — жив, макар и с превръзка на главата! И какво ще кажеш, загубен музиканте, за поредната мелодраматична баналност? Така става в живота, това не ти е поезия! И знаеш ли защо? Защото не се поддава на критика!

— А къде е Калеб Стратън? — огледа се Лютичето.

Джуджетата веднага млъкнаха и посърнаха.

— Калеб — каза най-накрая Золтан, подсмърквайки — спи в земята, под една бреза, далеч от любимите си върхове и планината Карбон. Когато Черните ни застигнаха при Ина, той тичаше твърде бавно, не успя да достигне гората… Удариха го с меч по главата, а когато падна, го прободоха с копие… Е, по-весело, де, ние вече го оплакахме, стига толкова! Трябва да се радваме. Ето, вие сте се измъкнали всичките от суматохата в лагера. Ха, даже дружината се е увеличила, както виждам.

Кахир наведе глава под внимателния поглед на джуджето, но не се обади.

— Е, сядайте — покани ги Золтан. — Ние тук си печем овчица. Натъкнахме се на нея преди два дни, беше самотна и тъжна, и не позволихме да загине от лоша смърт — от глад или във вълча паст. Милостиво я заколихме и сега я печем. Сядайте. А теб, Регис, ще те помоля за минутка да дойдеш настрани. И теб, Гералт.

Зад близката купчина от дърва седяха две жени. Едната кърмеше бебе и при вида на приближаващите се мъже се извърна срамежливо. Наблизо една девойка, чиято ръка беше омотана с не особено чисти парцали, си играеше в пясъка с две деца. Вещерът я позна веднага, след като тя вдигна към него мътните си, равнодушни очи.

— Отвързахме я от каруцата, която вече гореше — поясни джуджето. — Още малко — и щеше да свърши по същия начин, както искаше онзи проклет жрец. Тя все пак мина през Изпитанието с огън. Огънят я лизна, поопече й месото. Е, превързахме я, колкото можахме, намазахме я с лой, но това не е достатъчно. Фелдшере, ще можеш ли…

— Веднага.

Регис понечи да развърже парцалите, но девойката запищя, отстъпи и прикри лицето си със здравата си ръка. Гералт се приближи, за да я хване, но вампирът го спря с жест. Погледна втренчено в безумните очи на девойката и тя веднага се успокои, омекна. Главата й се отпусна върху гърдите й. Дори не потрепна, когато Регис внимателно махна мръсната превръзка и намаза обгорената ръка с мехлем с остра и странна миризма.

Гералт се извърна, погледна към жената и децата, а после — и към джуджето. Золтан се изкашля.

— Натъкнахме се на жената — поясни той шепнешком — и на двете деца тук, в Ангрен. Бяха се изгубили, уплашени и гладни, затова ги взехме с нас да се грижим за тях. Така се получи.

— При теб все така се получава — леко се усмихна Гералт. — Ти си непоправим алтруист, Золтан Чивай.

— Всеки си има някакви недостатъци. Ето ти, например, все така бързаш да спасиш твоето девойче.

— Все така. Макар че нещата се усложниха.

— Заради нилфгардеца, който преди те следеше, а сега се е присъединил към компанията?

— Отчасти. Золтане, откъде са бегълците? От кого бягаха? От Нилфгард или от „катериците“?

— Трудно е да се каже. Децата не знаят нищо, жените не са особено разговорчиви и странят от нас, неясно защо. Ако изругаеш или се оригнеш пред тях, целите пламват… Няма значение. Но срещнахме и други бежанци, дървари, и от тях знаем, че тук се вихри Нилфгард. Като че ли са старите ни познати — разездът, който е дошъл от запад, откъм Ина. Но май има и групи, дошли от юг. През Яруга.

— А с кого се бият?

— Това е загадка. Дърварите говореха за армия, предвождана от някаква Бяла кралица. И тази кралица здравата бие Черните. Изглежда, даже се прехвърля от другата страна на Яруга с войската си и бушува с огън и меч из имперските земи.

— Що за войска е това?

— Нямам никаква представа — почеса се Золтан по ухото. — Разбираш ли, тук всеки ден минават разни въоръжени отряди, но ние не ги питаме какви са. Крием се в храстите…

Разговорът им беше прекъснат от Регис, който се бе справил с изгорената ръка на девойката.

— Превръзката трябва да се сменя всеки ден — каза той на джуджето. — Ще ви оставя мехлем и бинт, който не залепва за раната.

— Благодаря, фелдшере.

— Ръката й ще заздравее — каза тихо вампирът, гледайки вещера. — С времето дори белегът ще изчезне от младата й кожа. Но с главата й нещата са по-зле. Това не се лекува с моите мехлеми.