Анджей Сапковски - Огнено кръщение

— И какво искаха? — поинтересува се Гералт.

— Както знаете, населението на кралство Цидарис се прехранва главно с риболов. Друидите настояваха кралят да използва само мрежи с определена големина на дупките, и сурово да наказва рибари, чиито дупки се окажат по-малки от разрешените. На Ейтан му увисна ченето, а онези с имеловите венци му обясниха, че дупките с такава големина са единственият начин да се предпазят рибните запаси от унищожение. Но кралят ги изведе на терасата, посочи им морето и им разказа как веднъж най-смелият от мореплавателите му плувал два месеца на запад и се върнал, защото водата на кораба свършила, а на хоризонта нямало и следа от суша. И ги попита дали те, друидите, смятат, че може да се свърши цялата риба в такова море. Напълно е възможно, отговориха те, макар че несъмнено морският риболов ще издържи най-дълго като източник на храна, взета направо от природата. Но ще дойде време, когато рибата ще започне да не стига и гладът ще стане проблем. Затова непременно рибарските мрежи трябва да са с големи дупки, за да се ловят по-стари риби и да се пазят малките. Ейтан попита кога, според друидите, ще настъпи този ужасен ден на глад, а те отговориха, че скоро, след около две хиляди години по техните прогнози. Кралят любезно се сбогува с тях и ги помоли да не се притесняват и да дойдат отново след около хиляда години. Тогава щял да помисли над предложението им. Друидите не разбраха шегата и се опитаха да възразят, но бяха изхвърлени през вратата.

— Такива са си те, друидите — потвърди Кахир. — При нас, в Нилфгард…

— Аха! — възкликна триумфално Лютичето. — „При нас, в Нилфгард!“ А вчера, когато те нарекох нилфгардец, така подскочи, сякаш те е ужилил стършел! Може би най-накрая ще решиш какъв си, Кахир?

— За вас си оставам нилфгардец — сви рамене Кахир, — виждам, че нищо не може да ви убеди. Но за да сме точни, трябва да знаете, че в империята нилфгардци се наричат само коренните жители на столицата и близките й околности, намиращи се в Долна Алба. Моят род произлиза от Виковаро, следователно…

— Млъкнете! — обади се неочаквано и не особено любезно яздещата най-отпред Милва.

Всички веднага млъкнаха и спряха конете си, знаейки, че девойката вижда, чува или инстинктивно усеща ако наблизо има нещо, което ще могат да изядат, ако стрелкинята успее да се промъкне и да го уцели със стрела. Милва наистина хвана лъка, но не скочи от седлото. Значи не ставаше въпрос за лов. Гералт се приближи предпазливо.

— Дим — каза тя кратко.

— Не виждам.

— Подуши.

Обонянието не я беше подвело — миризмата на дим беше слаба. Това не можеше да е дим от пожар. Гералт установи, че този дим мирише приятно. Идваше от огън, на който се пече нещо.

— Ще заобиколим ли? — попита тихо Милва.

— Първо ще хвърлим един поглед — каза вещерът, като слезе от кобилата и подаде юздата на Лютичето. — Не е зле да знаем какво заобикаляме. И кой е останал зад гърба ни. Ела с мен. А другите нека почакат в седлата. Бъдете внимателни.

От храстите на края на гората се откри изглед към обширно сечище и наредени на равни купчини отсечени дървета. Тънката струя дим се вдигаше някъде измежду купчините. Гералт се поуспокои — в полезрението им нищо не помръдваше, а между купчините имаше твърде малко място за голяма група хора. Милва също забеляза това.

— Няма коне — прошепна тя. — Това не е армия. Дървари, струва ми се.

— На мен също. Но ще отида да проверя. Скрий се.

Когато той се приближи крадешком, чу гласове. Приближи се. И страшно се учуди. Но слухът не го беше подвел.

— Половин пирог-кръг!

— Малка купа-звънец!

— Гвинт!

— Пас!

— Присъединявам се! Вист! Покажи! О, пфу!

— Ха-ха-ха! Вале с ниски! Загази! Бая ще се озориш, трябваше да си пазиш малката купа!

— Ще видим. Играя валето. Какво, взе ли? Ех, Язон, изигра го като последния новак!

— Защо не игра дамата, нещастник! Като ще взема пръчката…

Може би вещерът щеше да продължи да дебне — в края на краищата, гвинт можеше да играе кой ли не, пък и Язон не е от редките имена. Но измежду възбудените гласове на картоиграчите изведнъж се промъкна едно добре познато цвърчене:

— Ма-а-амка му!

— Здравейте, момчета! — Гералт излезе иззад купчината дърва. — Радвам се да ви видя. При това сте в пълен състав, даже и с папагала.

— По дяволите! — От смайване Золтан Чивай изпусна картите, след което толкова бързо скочи на крака, че застаналият върху рамото му Фелдмаршал Дуда заудря с криле, и извика уплашено: — Проклет да съм, това е вещерът! Или е мираж? Пърсифал, виждаш ли същото, което и аз?