Анджей Сапковски - Огнено кръщение

Скоро се наложи да се крият в деретата и в храсталаците, защото отляво и отдясно, отпред и отзад земята се разтресе от тропота на копита на кавалерийски коне. И все нови и нови отряди минаваха покрай укритията им, вдигайки прах.

— Отново — поклати глава Лютичето. — Отново не знаем кой с кого се бие и защо. Отново не знаем кой е зад нас, кой е пред нас и накъде са тръгнали. Кой напада и кой отстъпва. По дяволите! Не помня дали съм ви го казвал, но войната винаги ми е приличала на обхванат от пожар бордей…

— Казвал си го поне стотина пъти — прекъсна го Гералт.

— За какво се бият тук? — изплю се поетът. — За безплодната земя и пясъците? Защото в тази прекрасна страна няма нищо друго!

— Сред онези, които лежаха в храсталака, имаше и елфи — обади се Милва. — Тук бродят отряди на Scoia’tael , винаги са бродели. Оттук минава пътят на доброволците, които отиват от Дола на Блатхан и Сините планини към Темерия. Някой е решил да прегради този път. Така ми се струва.

— Не е изключено темерийската армия да организира тук засади на „катериците“ — съгласи се Регис. — Но войските в района ми се виждат твърде много. Подозирам, че и нилфгардците са се прехвърлили през Яруга.

— Аз също подозирам това — леко се намръщи вещерът, наблюдавайки каменното изражение на Кахир. — По труповете, които видяхме сутринта, имаше явни следи от нилфгардските методи за водене на война.

— И едните, и другите са една стока — промърмори Милва, неочаквано защитавайки младия нилфгардец. — И няма какво да се мръщиш на Кахир, защото сега и двамата сте еднакви и ви свързва една и съща участ. Него го чака смърт, ако попадне в ръцете на Черните, а и ти наскоро едва успя да избегнеш темерийското бесило. Какво има да гадаем какви войски са пред нас, какви — зад нас, кои са чужди и кои са свои, кои са добри и кои — лоши? Отсега нататък всичките са ни неприятели, независимо какви цветове носят.

— Права си.

— Интересно — каза Лютичето, когато на следващия ден отново се бяха притаили в едно дере, изчаквайки да премине поредната кавалкада. — Войската галопира по хълмовете така, че земята се тресе, а отдолу, от Яруга, се чуват брадви. Дървари си секат гората, сякаш нищо не е станало. Чувате ли?

— Може и да не са дървари — замисли се Кахир. — Дали и това не е армия? Някакви сапьорски дейности?

— Не, това са дървари — обади се Регис. — Явно нищо не може да ги откаже от добива на ангренско злато.

— Какво злато?

— Вгледайте се в тези дървета. — Вампирът за пореден път заговори с тона на всезнаещ мъдрец, който поучава несъобразителни деца. Случваше се да използва този тон доста често, което малко дразнеше Гералт.

— Тези дървета — продължи Регис — са кедри, явори и ангренски борове. Много ценен материал. Тук навсякъде се секат дърва, които се товарят в салове и се превозват надолу по реката. Брадвите звънтят ден и нощ. Войната, която виждаме и чуваме, придобива смисъл. Нилфгард, както знаете, владее устието на Яруга, Цинтра и Верден, както и Горен Соден. А в този момент — вероятно Бруге и част от Долен Соден. Това означава, че плаващият от Ангрен дървен материал вече снабдява имперските дъскорезници и корабостроителници. Следователно северните кралства се опитват да спрат извозването на дървен материал, а нилфгардците, напротив — искат да секат и превозват колкото се може повече.

— А на нас, както обикновено, не ни върви — поклати глава Лютичето. — Защото пътуваме към Каед Дху, точно през средата на Ангрен и през тази „дървена“ война. По дяволите, няма ли някой друг път?

„Същия въпрос — спомни си вещерът, гледайки залязващото над Яруга слънце — зададох и аз на Регис, веднага щом тропотът на копита утихна в далечината, всичко наоколо се успокои и ние най-накрая можехме да продължим по пътя си.“

— Друг път до Каед Дху? — замисли се вампирът. — За да заобиколим хълма и да избегнем маршрута на войската? Да, има такъв път. Но не е много удобен и безопасен. И е по-дълъг. Обаче гарантирам, че там няма да попаднем на войска.

— Разказвай.

— Можем да свърнем на юг и да опитаме да преминем през падината в завоя на Яруга. През Исгит. Знаеш ли Исгит, вещерю?

— Знам го.

— Преминавал си някога през широколистните гори?

— Да.

— Спокойствието в гласа ти — изкашля се вампирът — подсказва, че одобряваш идеята. Е, ние сме петима, включително вещер, войник и стрелкиня. Опит, два меча и лък. Твърде малко, за да се справим с нилфгардски разезд, но за Исгит трябва да е достатъчно.