Анджей Сапковски - Огнено кръщение

— Да — отвърна Лютичето. — Имаше такава балада…

— Запознат ли си с основите на аритметиката?

— Следвал съм всичките седем изкуства. И съм се дипломирал с отличие.

— Във вашия свят след Взаимното проникване на сферите са останали около хиляда и двеста висши вампири. Абсолютните въздържатели, а освен мен има доста такива, компенсират онези, които пият твърде много — както аз навремето. Средностатистическият вампир пие при всяко пълнолуние, защото пълнолунието за нас е празник, който сме свикнали… хм… да поливаме. Като се допитаме до човешкия календар и приемем, че в годината има дванайсет пълнолуния, ще получим теоретичното количество ежегодно ухапани хора, което е равно на четиринайсет хиляди и четиристотин. От Взаимното проникване са минали около хиляда и петстотин години. В резултат на обикновено умножение ще получим, че в настоящия момент на света теоретично трябва да съществуват двайсет и един милиона и шестстотин хиляди вампири. А ако вземем предвид и геометричната прогресия…

— Достатъчно — въздъхна Лютичето. — Нямам сметало, но мога да си представя общото количество. По-точно — не мога да си го представя. Значи заразяването с вампиризъм е глупост и измишльотина.

— Благодаря — поклони се Регис. — Да преминем към следващия мит, твърдящ, че вампирът е човек, който е умрял, но не съвсем. Не изгнива в гроба и не се превръща в прах. Лежи си там свеж и румен, готов да излезе и да започне да хапе. Откъде се е взел този мит, ако не от вашето подсъзнателно и ирационално отвращение към почтените покойници? Оказвате на мъртвите почести и пазите спомена за тях, мечтаете за безсмъртие, в митовете и легендите ви постоянно някой възкръсва, надделява над смъртта. Но когато вашият почтен покойник-прадядо неочаквано излезе от гроба и поиска бира, настава паника. И нищо чудно. Органичната материя, в която се прекратят жизнените процеси, се разлага. Външните прояви на това разложение не са особено привлекателни. Трупът смърди, превръща се в мърша. Безсмъртният дух, задължителният елемент във вашите митове, с погнуса отхвърля вонящата мърша и се възнася. Той е чист, може спокойно да бъде почитан. Но вие сте успели да измислите такъв отвратителен тип дух, който не излита, не отхвърля останките от тялото си, дори не желае да вони. Това е отвратително и противоестествено! Някой кретен дори е разпространил термина „мъртвяк“, който толкова охотно използвате по отношение на нас.

— Хората са примитивна и суеверна раса — усмихна се леко Гералт. — Трудно им е да разберат добре и да назоват правилно същество, което възкръсва, след като са го надупчили с колове, отсекли са му главата и са го закопали в земята за петдесет години.

— Наистина е трудно. — Вампирът не се обиди на подигравката. — Вашата мутирала раса регенерира крайници, коси и епидермис, но не е способна да приеме факта, че съществуват раси, по-съвършени в това отношение. Но тази неспособност не произлиза от примитивизма ви. Даже напротив: от егоцентризма ви и от убедеността ви в собственото ви съвършенство. Вие смятате всичко, по-съвършено от вас, за отвратителна аберация. А отвратителните аберации вкарвате в митовете. Със социологически цели.

— Нищичко не разбрах от това — обади се спокойно Милва, отмятайки косите от челото си с накрайника на една стрела. — Разбира се, наясно съм, че си говорите за приказки, знам ги и тези приказки, макар да съм глупаво момиче от гората. Чудно ми е, че ти изобщо не се боиш от слънцето, Регис. Това също ли е приказка?

— И още как — потвърди Регис. — Вие вярвате, че вампирите са опасни само през нощта, че първият слънчев лъч ги превръща в прах. В основата на мита, родил се около първобитните огнища, лежи вашата соларност, тоест топлолюбивостта ви и денонощният ритъм, предполагащ дневна активност. За вас нощта е студена, тъмна, враждебна, страшна, пълна с опасности, а изгревът на слънцето означава поредната победа в борбата за оцеляване, нов ден, продължаване на живота. Слънцето донася светлина и топлина, живителните за вас слънчеви лъчи носят гибел за враждебните вам чудовища. Вампирът се разпада на прах, тролът се вкаменява, върколаците престават да са върколаци, таласъмът бяга, където му видят очите. Нощните хищници се връщат в леговищата си и престават да бъдат заплаха. Чак до залез-слънце светът принадлежи на вас. Повтарям и подчертавам: митът е възникнал около древните лагерни огньове. Сега той е само мит, защото вие осветявате и топлите жилищата си; и макар все още да ви ръководи соларният ритъм, вие сте успели да победите нощта. Ние, висшите вампири, също сме се отдалечили от първоначалните си гробници. Завладели сме деня. Аналогията е пълна. Задоволява ли те това обяснение, драга Милва?