Анджей Сапковски - Огнено кръщение

Когато на разсъмване тръгнаха на път, Милва потегли най-отпред, спокойна и усмихната. А когато яздещият подир нея поет Лютичето започна да дрънка на лютнята, започна да подсвирква в такт.

Гералт и Регис затваряха процесията. След дълго мълчание вампирът погледна вещера и се усмихна с одобрение и учудване. Поклати глава. После измъкна от медицинската си торба малко шишенце от тъмно стъкло и го показа на Гералт. Усмихна се отново и запрати шишенцето в храстите.

Вещерът мълчеше.

Когато се спряха да напоят конете, Гералт отведе Регис настрани.

— Плановете се променят — съобщи той сухо. — Няма да минем през Исгит.

Вампирът помълча известно време, пронизвайки го с черните си очи. После каза:

— Ако не знаех, че като вещер те е страх само от реални заплахи, щях да си помисля, че си взел на сериозно дрънканиците на ненормалното девойче.

— Но знаеш, така че помисли логично.

— Наистина. Но искам да обърна вниманието ти върху следното: първо, състоянието на Милва не е болест и не е дефект. Разбира се, девойката е длъжна да се грижи за себе си, но тя е напълно здрава и разумна. Бих казал даже — твърде разумна. Хормоните…

— Остави менторския, снизходителен тон — прекъсна го Гералт. — Започва да ми действа на нервите.

— Това беше първият въпрос от двата, които исках да засегна — напомни му Регис. — А ето го и вторият: когато Милва забележи твоята прекалена загриженост и осъзнае, че се грижиш за нея като квачка за яйце, ще побеснее, а после ще последва стрес, който й е абсолютно противопоказен. Гералт, не искам да съм ментор. Искам да съм рационален.

Вещерът не отговори.

— Има и трети проблем — добави Регис, все още пронизвайки го с поглед. — Към Исгит ни тласка не ентусиазмът ни и жаждата ни за приключения, а необходимостта. Из хълмовете се носи войска, а ние трябва да се доберем до Каед Дху. Стори ми се, че това е спешно. Стори ми се, че за теб е важно колкото се може по-бързо да получиш информация и да хукнеш да спасяваш своята Цири.

— Важно е. — Гералт извърна поглед. — Много е важно. Искам да спася и да си върна Цири. Доскоро мислех, че на всяка цена. Но не. Не и на тази цена. Няма да заплатя тази цена и няма да поема този риск. Няма да минем през Исгит.

— Каква е алтернативата?

— Другият бряг на Яруга. Ще тръгнем срещу течението, далеч от тресавищата. Ще се прехвърлим отново през Яруга при Каед Дху. Ако е трудно, ще отидем при друидите само двамата. Аз ще преплувам, а ти ще прелетиш отгоре във вид на прилеп. Защо ме гледаш така? Нима това, че реките са прегради за вампирите, не е поредният мит? Или греша?

— Не грешиш. Но мога да летя само по пълнолуние.

— До пълнолунието има две седмици. Когато се доберем до нужното място, вече ще е почти пълнолуние.

— Гералт — каза вампирът, като продължаваше да не изпуска вещера от поглед, — ти си странен човек. Пояснявам — това не е в отрицателен смисъл. Е, добре. Отказваме се от Исгит, тъй като е опасен за жени в определени състояния. Ще се прехвърлим на другия бряг на Яруга, което според теб е по-безопасно.

— Умея да оценявам степента на риска.

— Не се съмнявам.

— Нито дума на Милва и останалите. Ако попитат, кажи, че това е част от плана ни.

— Разбира се. Започваме да търсим лодка.

Не се наложи да търсят дълго, а резултатът от издирванията надмина всички очаквания. Намериха не лодка, а голям сал-ферибот. Беше скрит сред върбите и умело замаскиран с клони и тръстика, но го издаде въжето, свързващо го със срещуположния бряг. Намери се и салджия. Когато ги видя, той бързо се шмугна в храстите, но Милва го забеляза и го измъкна за яката, като пътьом сплаши и помощника му, младеж с мощно телосложение и глуповато изражение. Салджията трепереше от страх, очите му шареха като двойка мишки из празен хамбар.

— На другия бряг? — изстена салджията, когато разбра какво се иска от него. — За нищо на света! Там е нилфгардска територия, а сега е военно време! Ако ни хванат, ще ни набият на кол! Няма да ви откарам там. Убийте ме, няма да ви откарам!

— Може да те убием — изскърца със зъби Милва. — А преди това може и да те пребием. Отвори си още веднъж устата — и ще видиш какво можем.

— Военното време — вампирът прободе с поглед салджията, — със сигурност не ти пречи на контрабандата, нали, добри човече? Затова ти е и салът, хитро разположен по-далеч от кралските и нилфгардските постове, нали? Хайде, изкарвай го в реката!

— Така ще е по-разумно — каза Кахир, поглаждайки дръжката на меча си. — Ако се почудиш още, ще се прехвърлим сами, без теб, после ще оставим сала там, и за да си го върнеш, ще се наложи да плуваш жабешката. А така ще преплуваш с нас и ще се върнеш. Един час ще береш страх, после ще забравиш за цялата история.