Анджей Сапковски - Огнено кръщение

— Добре — въздъхна Милва, оставяйки пръта. — Сега вече няма да ни достигнат…

— Един достигна до плитчината! — извика Лютичето. — Готви се да стреля! Скрийте се!

— Няма да уцели — студено прецени обстановката Милва.

Стрелата плесна във водата, на два сажена от сала.

— Отново се прицелва! — извика трубадурът, поглеждайки иззад борда. — Внимание!

— Няма да уцели — повтори Милва, намествайки предпазителя на левия си лакът. — Лъкът му е добър, но от него не става стрелец. Много се горещи. След изстрела скача и се тресе като жена, на която й пълзи охлюв по задника. Дръжте конете, да не ме съборят.

Този път нилфгардецът стреля твърде високо. Стрелата изсвистя над сала. Милва вдигна лъка, разкрачи се, бързо опъна тетивата до бузата си и я пусна нежно, без изобщо да променя позата си. Нилфгардецът рухна във водата като поразен от мълния, течението го понесе. Черното му наметало се изду като мехур.

— Така се прави. — Милва отпусна лъка. — Само че на този му е късно да се учи.

— Останалите идват подир нас. — Кахир посочи десния бряг. — И се обзалагам, че няма да прекратят преследването. Не и след като Милва простреля офицера им. Реката се вие, на следващия завой течението отново ще ни приближи към техния бряг. Те знаят това и ще ни чакат…

— Сега имаме друг проблем — каза салджията, надигайки се от трупа на помощника си. — Сега течението ни носи право към левия бряг. О, богове, обстрелват ни от две посоки… И всичко е заради вас, господа! Тази кръв ще тежи на вашата съвест…

— Затваряй си устата и се хващай за пръта!

На левия, плоския бряг, сега вече се тълпяха, крещяха и размахваха ръце конниците, в които Лютичето беше разпознал лирийски партизани. Гералт отново забеляза белия конник. Не беше сигурен, но му се стори, че това е жена. Светлокоса жена с ризница, но без шлем.

— Какво крещят? — наостри уши Лютичето. — Май нещо за някаква кралица?

Виковете на левия бряг се усилиха. Започна да се чува звънтенето на метал.

— Това е битка — оцени бързо Кахир. — Погледнете. От гората излизат имперски войски. Нордлингите са бягали от тях. А сега са в капан.

— Изходът от капана — Гералт се изплю във водата — е бил салът. Те, изглежда, са искали да спасят поне кралицата си и главните си военачалници, като ги прехвърлят на другия бряг. А ние им откраднахме сала. Ах, не ни обичат сега, не ни обичат…

— А би трябвало — каза Лютичето. — Салът нямаше да спаси никого, а щеше да ги отнесе направо в ръцете на нилфгардците от десния бряг. Ние също трябва да избягваме десния бряг. С лирийците може да се опитаме да се договорим, но Черните ще ни избият безмилостно…

— Носи ни все по-бързо — подхвърли Милва, като се изплю във водата и се загледа надолу. — А дълбочината е средна. Сега и едните и другите могат да ни целунат задниците. Завоите тук не са големи, бреговете са равни и са обрасли с върби. Плуваме надолу по течението на Яруга, няма да ни настигнат. Бързо ще им омръзне.

— Глупости — изстена салджията. — Пред нас е Червената биндуга 27 27 Биндуга (пол. binduga) — място при река или езеро, където се складира дървен материал за извозване. — Б.пр. … Там има мост. И плитчина. Салът ще затъне. Ако ни изпреварят, ще ни чакат там…

— Нордлингите няма да ни изпреварят. — Регис посочи левия бряг. — Имат си собствени проблеми.

Наистина, на десния бряг се водеше ожесточена битка. Центърът й беше в гората и това си личеше по бойните викове, но на много места черните и разноцветните конници се биеха с мечове в крайбрежната вода, труповете с плясък падаха в реката. Шумът и звънтенето на метал постепенно утихваха, салът величествено, но и доста бързо се носеше надолу по течението.

В храсталака на брега вече не се виждаха брони, не се чуваха звуците на преследване. Гералт беше започнал да се надява, че всичко ще свърши по добър за тях начин, но в този момент видя дървения мост, свързващ двата бряга. Реката под моста беше накъсана от островчета, на най-големия от които се издигаше една от опорите на моста.

— Там навсякъде е плитко — въздъхна салджията. — Само по средата може да се преплува, вдясно от острова. Течението ни носи натам, хващайте прътовете, може да са ни от полза, ако заседнем.

— На моста има войници. — Кахир заслони очите си с длан. — На моста и на биндугата.

Вече всички виждаха тези войници. И всички видяха как от гората зад биндугата изведнъж изскочиха конници с черни и зелени наметала, които нападнаха войниците на моста. Вече можеше да се чуе тътенът на битката.