— Префтани.
Гералт вдигна глава при звука на крачки, тропането на подкови и скърцането на броня. Пред него стоеше жена с ризница, с много светли коси, като неговите собствени. В следващия момент осъзна, че косите не са руси, а са побелели, макар че върху лицето на жената нямаше забележими признаци на старост. Зрялост — да. Но не и старост.
Жената притискаше към устата си батистена кърпичка с дантелени ръбове. Кърпичката беше цялата в кръв.
— Станете, господине — прошепна на Гералт един от застаналите наблизо рицари. — И отдайте чест. Това е кралицата.
Вещерът стана. Поклони се, превъзмогвайки болката си в кръста.
— Ти ли удърфа мофта?
— Моля?
Жената махна кърпичката от устата си и изплю кръв. Няколко капчици попаднаха върху орнаментния й нагръдник.
— Нейно Величество Меве, кралицата на Лирия и Ривия — каза застаналият до жената рицар с виолетово наметало, — пита вие ли командвахте геройската отбрана на моста над Яруга?
— Май така се получи.
— Полуфило фе! — Кралицата се опита да се засмее, но нищо не излезе. Тя се намръщи, изруга неразбираемо и отново се изплю. Преди да успее да прикрие устата си с кърпичката, Гералт видя грозна рана, забеляза и липсата на няколко зъба.
— Да — каза тя иззад кърпичката, гледайки го в очите. — Някакъф куфи фин ме млафна прафо ф муфрата.
— Кралица Меве — съобщи високопарно човекът с виолетовото наметало — се биеше в първите редици, като мъж, като рицар, срещу превъзхождащите сили на нилфгардците. Тази рана боли, но не я обезобразява. А вие спасихте и нея, и нашия корпус. След като някакви изменници откраднаха сала, този мост остана единственото спасение за нас. А вие го отбранявахте геройски.
— Префтани, Одо. Как фе кафвате, герое?
— Аз ли?
— Разбира се, че вие. — Рицарят с виолетовото наметало го погледна страшно. — Какво ви е? Ранен ли сте? Контузен? В главата ли сте ранен?
— Не.
— Тогава отговаряйте, когато кралицата ви пита! Нали виждате, че е ранена в устата и й е трудно да говори!
— Префтани, Одо.
Виолетовият се поклони, след което погледна към Гералт.
— Името ви?
„Какво пък — помисли си той. — Писна ми от всичко това. Няма да лъжа.“
— Гералт.
— Гералт откъде?
— Отникъде.
— Не фте ли пофветен? — Меве отново украси пясъка под краката си с червени пръски слюнка, примесени с кръв.
— Моля? Не. Не съм посветен. Ваше Кралско Величество.
Меве извади меча си.
— На колене.
Той изпълни заповедта, като все така не можеше да повярва в случващото се. Мислеше си за Милва и за пътя, който избра за нея, след като се уплаши от тресавищата на Исгит.
Кралицата се обърна към виолетовия.
— Кафи ти думите. Аф нямам фъби.
— За безпримерно мъжество в битка за справедливо дело — провъзгласи тържествено виолетовият, — като доказателство за чест, доблест и вярност към короната, аз, Меве, по милостта на боговете кралица на Лирия и Ривия, възползвайки се от моето право и моята привилегия, те провъзгласявам за рицар. Служи ми вярно. Изтърпи този удар и нито един повече.
Гералт почувства върху рамото си лекия удар с плоската страна на меча. Погледна в светлозелените очи на кралицата. Меве изплю гъста червена слюнка, притисна кърпичката към лицето си и му намигна иззад дантелата.
Виолетовият се приближи към владетелката и започна да шепне нещо. Вещерът чу думите „именуване“, „ривийски ромбове“, „знаме“ и „чест“.
— Справедливо — кимна Меве. Тя говореше все по-ясно, превъзмогвайки болката си. — Ти отбраняваше моста заедно с бойците от Ривия, храбри Гералт Отникъде. Така фе полуфило, ха-ха. А на мен ми фе полуфи да ти дам това име: Гералт от Ривия. Ха-ха.
— Поклонете се, господин рицарю — прошепна виолетовият.
Посветеният в рицарство Гералт от Ривия се поклони толкова ниско, че кралица Меве, неговата сюзеренка, не можа да види усмивката му, горчивата усмивка, която той не успя да сдържи.
Анджей Сапковски. Вещерът: Огнено кръщение
Превод: Васил Велчев
Редактор: Станислава Първанова
Коректор: Ангелина Вълчева
Дизайн на корицата: Бисер Тодоров
Предпечатна подготовка: Таня Петрова
ИК „ИнфоДар“, София, 2010 г.
ISBN: 978-954-761-435-2
Цал — мярка за дължина, равна на 2,5 см. — Б.пр.
Вид ястреб. — Б.пр.
Stajanie (пол.) — стара полска мярка за дължина, равна на 134 м. — Б.пр.
Quod attinet (лат.) — що се отнася. — Б.пр.
Читать дальше