Анджей Сапковски - Кулата на лястовицата

— Така че мисля — продължи тя, тръсвайки глава с обичайното за нея гордо и малко рязко движение, — че изобщо не си обикновен отшелник. И изобщо не си умрял за света, а си избягал от него. И се криеш тук, в пустошта, замаскирал своята същност сред безбройните тръстики.

— Ако е така — усмихна се Висогота, — то наистина съдбите ни са се преплели удивително, моя начетена госпожице. Предопределението ни е събрало по много загадъчен начин. Защото и ти се криеш тук, Цири. Замаскирала своята същност. Но аз съм стар човек, изпълнен с подозрения и старческо недоверие…

— Към мен?

— Към света, Цири. Към света, в който мошеническата същност си слага маската на някоя истина, за да измами друга истина, също фалшива и също опитваща се да мами. Към света, в който гербът на Оксенфуртския университет се рисува на вратите на бордеи. Към света, в който ранени разбойнички се представят за опитни хора, за учени, може би и за госпожици от благороден произход, интелектуалки и ерудити, цитиращи Родерик де Новембре и запознати с герба на Академията. Въпреки същността си. Въпреки това, че самите те носят съвсем различен знак. Бандитска татуировка. Червена роза на слабините.

— Всъщност ти имаше право. — Тя прехапа устни, а лицето й се покри с такава гъста руменина, че линията на белега започна да изглежда черна. — Ти си озлобен старец. И заядлив дъртак.

— На рафта ми, зад завесата — посочи той с кимане, — има екземпляр от Aen Iog Mab Taedh’morc , сборник от елфически приказки и римувани притчи. В него има една много подходяща за нашата ситуация и разговора ни история за стар гарван и млада лястовица. И тъй като аз, Цири, подобно на теб, съм ерудит, ще си позволя да цитирам съответния фрагмент. Гарванът, както несъмнено си спомняш, обвинява лястовицата в лекомислие и непристойно поведение.

Той замълча, облегна лакти на масата и сложи брадичка върху сплетените си пръсти. Цири тръсна глава, изправи се, погледна го предизвикателно и довърши:

— Озлобеният и недоверчив старец — проговори след кратко мълчание Висогота, без да променя позата си, — поднася извиненията си на младата дама ерудит. Старият гарван, на който навсякъде му се привиждат измами и предателство, моли за прошка малката лястовичка, чиято единствена вина е, че е млада и пълна с живот. И привлекателна.

— А сега говориш глупости! — възкликна Цири, Инстинктивно прикривайки белега на лицето си. — Можеш да запазиш тези комплименти за себе си! Те няма да премахнат кривите шевове, с които си ми закърпил кожата. И не си мисли, че с такива номера ще спечелиш доверието ми. Аз все така не знам кой си ти. Защо ме излъга за дните и датите? И защо си гледал какво имам между краката, след като раната е на лицето ми? И само с гледане ли свърши всичко?

Този път успя да го накара да изгуби самообладание.

— Какво си въобразяваш, сополанке! — извика той. — Аз мога да съм ти баща!

— Дядо — поправи го студено тя. — Или прадядо. Но не си. И аз не знам кой си. Но със сигурност не си този, за който искаш да се представиш.

— Аз съм този, който те намери в блатото, почти измръзнала в мъха, с черна кора от кръв вместо лице, измърляна и в несвяст. Аз съм този, който те прибра в дома си, без дори да знае коя си, а имаше основания да предполага най-лошото. Който превърза раните ти и те сложи в леглото. Който те лекуваше, когато ти умираше от треска. Грижеше се за теб. Миеше те. Цялата. Включително и областта на татуировката.

Тя отново почервеня, но в очите й продължаваше да припламва нагло предизвикателство.

— На този свят — промърмори тя — мошеническата същност често се прикрива с фалшива истина, както ти сам каза. Представи си, аз също знам това-онова за света. Ти си ме спасил, превързал, грижеше се за мен. Благодаря ти за това. Благодарна съм ти за… добротата. Но нали много добре знам, че няма доброта без…

— … без сметки и надежди за изгода? — завърши той усмихнато. — Да, знам, аз съм опитен човек, кой знае, може би познавам света толкова добре, колкото и ти, Цири. Както е добре известно, от ранените девойки се ограбва всичко, което има някаква стойност. Ако са в безсъзнание или твърде слаби, за да се защитят, обикновено грабителят дава воля на похотта и страстите си, нерядко чрез порочни и противоестествени способи. Не е ли така?

— Нещата често не са такива, каквито изглеждат — отговори Цири и за пореден път се изчерви.