Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

— Кривънци!

— О не, не и те ! — възкликна Кралицата въздигайки ръце към небето.

Не бяха само Нак Мак Фийгъл, с тях бяха и Уентуърт и тръпчивата миризма на водорасли, много вода и една умряла акула. Появиха се направо посред въздуха и се приземиха в безредна купчина между Тифани и Кралицата. Пиктсито обаче винаги е готово за битка, така че те отскочиха, претърколиха се и се изправиха, вадейки пътьом мечове и изстисквайки морската вода от косите си.

— Епа ти ли си ми тука ма? — провикна се към Кралицата Роб Секигоопрай. — Най-после лице у лице с тебе, бе дърта кухавелницо ниедна! Немойш да ми одиш тука, вдеваш ли? Беж оттук да те нема! Че си одиш ли ти со кротце, а?

Кралицата ядно и със сила го стъпка. Когато си отмести крака, само върхът на главата му се виждаше от торфа.

— Нема, а? — продължи той, измъквайки се от земята все едно нищо не се беше случило — Ич нечем я да си го изпущам темпераменто заради теб! И нема файда да ми пращаш твойте палета по нас, оти си найш, дека мо’ем им ударим една убава почистванка! — после той се обърна към Тифани — Туй мо’еш баш на нас да ни го оста’иш, келда. Ние и Кралицата, имаме си ние една отколешна приказка да си разпраяме.

Кралицата щракна с пръсти.

— Винаги ще се набъркате в неща, които не разбирате, а? — изсъска тя — А я да видим, срещу това можете ли да се изправите?

Мечовете на всичките Фийгъли изведнъж светнаха в синьо.

Някъде изсред тълпата зловещо осветени Нак Мак Фийгъли един глас, твърде много приличащ на гласа на Прост Уили, изстена:

— Е сега баш верно я загази’име…

Малко по нататък ей така от нищото изникнаха три фигури. Средната носеше дълга червена роба, странна дълга перука, дълги черни чорапи и големи катарами на обувките си. Другите двама изглеждаха като най-обикновени мъже в най-обикновени сиви костюми.

— О, каква трррудна жена си, Кррралице, — рече Уилям гонагълът — да пратиш адвокати подире ни…

— Глей го оня у лево ма! — занарежда едно от пиктситата — Глей ма, он има куфарче! Мале, куфарче ! О вай, вай, вай, куфарче, майка ни жална!

Неохотно, стъпка по стъпка, скупчвайки се ужасени, Нак Мак Фийгълите заотстъпваха.

— О вай, вай, вай, он щрака със закопчалката! — изви глас Прост Уили — О вай, вай, вай, оно е звуко на Злата Орис га некой адвокатин стори туй!

— Господин Роб Секигоопрай Фийгъл и придружаващите го лица? — произнесе една от фигурите с глас, навяващ ужас.

— Нема тук никой дето да му викат така! — извика Роб — Нищичко не ’наем!

— Подведени сте под отговорност по ред углавни и граждански дела, общо хиляда и деветстотин на брой, по седемстотин шестдесет и три отделни обвинения…

— Не бехме там! — изпищя отчаяно Роб — Не е ли верно, момци?

— …в това число над двеста случая на Нарушаване на Обществения Ред, Причиняване на Обществено Недоволство, Намиране в Пияно Състояние, Намиране в Извънредно Пияно Състояние, Употреба на Оскърбителен Език (включително деветдесет и седем случая на Употреба на Език Който Би Бил Оскърбителен Ако Някой Изобщо Можеше Да Го Разбере), Подстрекателство към Насилие, Насилие без Подстрекателство, Злонамерено Скитничество…

— Имаме си али-баба! — викаше трескаво Роб — Не беше оно наша вината! Ние само бе’еме застанали наблизо, а некой друг го напра’и и избега!

— …Кражба в Особено Големи Размери, Кражба в Особено Малки Размери, Въоръжен Грабеж, Невъоръжен Грабеж, Безделничене с Престъпни Намерения…

— Ми не са се грижили добре за нас га бе’ме дребни бебешори! — нареждаше Роб — Натопили са ни оти сме сини! Само нас се ни топят за сичко! Стражарете ни мразят! Епа нас даже ни немаше тогаз у страната!

Обаче, предизвиквайки стенания у присвилите се пиктсита, един от адвокатите извади голям свитък от куфарчето си, разви го, прочисти си гърлото и зачете:

— Ангъс, Голем; Ангъс, Не-Толкоз-Голем-Колкото-Голем-Ангъс; Ангъс, Дребен; Арчи, Голем; Арчи, Едноок; Арчи, Дребен Луд…

— Сите ни имена ги е зел! — изхлипа Прост Уили — Сите ни имена ги има он! Сите че идем у дранголнико!

— Възразявам! Внасям искане за съблюдаване на Habeas Corpus — дочу се един тъничък глас — И пледирам за Vis-ne faciem capite repletam, без пристрастие.

За момент настъпи абсолютна тишина. Роб Секигоопрай обиколи с поглед наплашените Фийгъли и попита:

— Убаво, ма убаво, ма кой ми го рече това?

От тълпата изпълзя жабокът и въздъхна тежко. После каза:

— Внезапно всичко ми се проясни. Сега си спомних кой съм. Правният език ми върна паметта. Аз съм си жаба, но… — той преглътна — някога бях адвокат. А това тук, хора, не е законно. Тези обвинения са струпване от нескопосани лъжи основани на непроверени слухове.