Тери Пратчет - Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)

Тя пак се изправи, въпреки че единственото, което и се искаше, беше да легне и да заспи.

Трите камъка на портала се чернееха на фона на звездите.

И както ги гледаше, те рухнаха. Този отляво бавно се плъзна настрани, а останалите се струпаха върху него.

Тя се втурна и заблъска тоновете скала. Заръчка въздуха около тях, та дано се случи порталът да си е останал там. Мижеше до полуда, опитвайки се да го види.

Тифани стоеше сам сама под звездите и се опитваше да не заплаче.

— Срамота — каза и Кралицата — Ти подведе всички, не е ли така…?

Кралицата закрачи през торфа към Тифани. Където стъпеше, веднага блясваше слана. Една малка частица от Тифани, която все още не беше престанала да мисли, отбеляза: Сутринта тази трева ще е попарена. Тя убива моя торф.

— Само като се замислиш, целият живот на човека не е нищо повече от сън — каза кралицата със същия онзи вбесяващо спокоен и любезен глас. Тя приседна на падналите камъни и продължи:

— Как бленувате само вие, хората. Бленувате, че сте умни. Бленувате, че сте значими. Бленувате, че сте специални. Знаеш ли, още малко и ще излезете по-добри и от сънтутниците. Най-малкото вие със сигурност имате повече въображение. Изглежда трябва да съм ви благодарна.

— За какво? — Тифани гледаше в ботушите си. Ужасът я сковаваше цялата като с нажежени до червено струни. Нямаше накъде да се бяга.

— Досега не бях осъзнавала, колко чудесен е вашият свят — говореше Кралицата. — А пък сънтутниците… е, фактически те не са много повече от ходещи сюнгери. Светът им е вехт. Още малко му остава и ще умре. Не им е останала изобретателност . С малко помощ от моя страна твойте хора ще се справят много по-добре. Защото, виждаш ли, вие не преставате да сънувате. Ти , вчастност, цялото време сънуваш. Картината ти за света е пейзаж центриран около самата теб, нима не е така? Изумително. Виж се само — с тази ужасна рокля и тези нелепи ботуши. А си въобразяваш, че можеш да нахлуеш в моя свят, въоръжена само с кухненски тиган. Ах, този блян за Смелото Момиченце Спасяващо Малкото Си Братче. Мислила си се за героиня на приказка , а? Обаче го изостави. Знаеш ли, да се срутят върху ти милиарди тонове морска вода ще е като да ти падне върху главата цяла планина от желязо, как мислиш?

Тифани не можеше да мисли. Главата и беше пълна с нажежена розова мъгла. Не беше сработило.

Някъде там в мъглата беше Третият и Акъл, който настояваше да бъде чут.

— Измъкнах Роланд. — промълви тя, все тъй свела поглед в ботушите си.

— Той обаче не е твой — отбеляза Кралицата — Той е, нека погледнем истината в очите, едно доста тъпо момче с голямо червено лице, а мозъкът му е същинска свинска лой, съвсем като баща си е. И за да спасиш този разглезен тъпунгер ти заряза малкото си братче с шайка кокошкари.

Нямаше време ! — крещеше й Третият Акъл. Нямаше как хем да стигнеш до него хем да се върнеш във фара! Ти и така едва се измъкна! И все пак измъкна Роланд! Това беше разумното нещо в случая! Няма защо да се чувстваш виновна! Какво е по-добре, да се опиташ да спасиш брат си и да си смела, сърцата, глупава и мъртва, или пък да спасиш момчето и да си смела, сърцата, здравомислеща и жива?

Но пък нещо друго в нея каза, че да е глупава и мъртва щеше да е по-… правилно. Нещо й натякваше: И на Мама ли ще кажеш, че си видяла, че нямало време да спасиш братчето си и затова вместо него си спасила някого си другиго? И дали ще й хареса на нея тази твоя разсъдителност? Това да си права, не винаги върши работа.

Това е Кралицата! — скастри я Третият Акъл. Нейният глас е! Сякаш те хипнотизира! Я спри да я слушаш!

— Предполагам, че не си виновна, че си толкова студена и безсърдечна — пак подхвана Кралицата — Вероятно това е заради родителите ти. Изглежда те изобщо не са ти отделяли достатъчно внимание. А и колко жестоко беше от тяхна страна да завъдят Уентуърт. Трябваше да са по-внимателни. И са те оставили да изчетеш твърде много думи. Не може да е на добро за един подрастващ ум да знае думи като „парадигма“ и „есхатологически“. Това неизбежно води до поведение като твойто, когато употреби братчето си за стръв. — Кралицата въздъхна — Наистина е прискърбно, че такива неща се случват постоянно. Би трябвало да се радваш, че не те е сполетяло нещо по-лошо от това да станеш дълбоко интровертна и социално неинтегрирана.

Тя стана и заобиколи Тифани.

— Колко тъжно — продължаваше тя — В съня си ти си силна, здравомислеща, логична… ти си някой, който винаги си има парче канап. Това обаче е само извинение, че не си наистина човечна и чувствителна. Ти си цялата само мозък, а сърцето никакво го няма. Дори не заплака, когато умря Баба Болежкова. Твърде много мислиш , а сега безценното ти мислене те подведе. Така че аз мисля, че е най-добре просто да те убия, как мислиш?